Милена Димова, "СЕГА"

Високите постижения на художници, творили през XX в. и оставили трайна следа в българското изобразително изкуство и в културната традиция на Европа, са във фокуса на новата изложба, експонирана до 30 септември в залите на Двореца - филиал на Националната галерия.

В колекцията са включени  пейзажи, портрети, натюрморти и фигурални композиции, изпълнени в класически живописни техники. Картините са от фонда на художествената галерия "Жорж Папазов" в Ямбол.

Селекцията включва 51 творби на 34 майстори на четката, сред които Бенчо Обрешков, Владимир Димитров-Майстора, Георги Баев, Дечко Узунов, Енчо Пиронков, Златю Бояджиев, Илия Петров, Калина Тасева, Стоян Венев и напусналия ни наскоро майстор Светлин Русев. Кураторският замисъл на изложбата предвижда тя да представи картини от различни периоди на авторите –  както зрели творби, така и ранни и по-слабо познати произведения, всички обединени от таланта на своите създатели.

Уникалният стил и живописен почерк на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960) и Борис Денев (1883-1969) са представени в няколко виртуозно изпълни малоформатни картини. Интереса на ценителите ще привлекат и няколко портрета на художници, сред които този на Васка Емануилова – един от най-често портретуваните български творци, с автор Георги Попов-Джон (1906-1960), както и автопортретите на Емил Стойчев (1935) и Янаки Манасиев (1932-1978). Иван Славов (1876-1937) присъства с живописен портрет, който е нетипичен за неговото творчество. Авторът е популярен основно с острите си карикатури срещу властта през първата половина на XX в.

Специално място в изложбата е отредено на ранните произведения на предвестника на сюрреализма Жорж Папазов (1894-1972) – пейзажи, които той рисува около 1916-а по време на обучението си в Прага.

Колекцията е малка част от богатия фонд на ямболската галерия „Жорж Папазов“, в чиито депа се пазят над 1100 творби, част от които - шедьоври на българската живопис. Изложбата е част от нашето участие в месеца, посветен на Европейските дни на културното наследство.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 91 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Южен вятър“ е филм за покваряващата сила на корупцията

Чудил съм се често какво не достига на нашите филми , за да са така комплексно ефективни, дори най-стойностните от тях.

Гангстерският рай у съседите

Сръбският "Южен вятър" ни връща в 90-те

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.