Знаменитата певица, оценена от музикалната критика като най-великото драматично сопрано в света днес, ще пристигне в България, за да участва в ролята на Абигайл в големия спектакъл на операта „Набуко“ от Джузепе Верди в третото издание на Опера на стадиона 2018 – Стара Загора. 

Мария Гулегина ще пее за първи път пред българската публика по покана на артистичния директор на Старозагорската опера Веселина Кацарова. На 8 юли, от 21.00 часа на стадион „Берое“ в Стара Загора Мария Гулегина ще си партнира с румънския баритон Йонуц Паску в ролята на Набуко, Ивайло Джуров – Захария, Петя Петрова ще бъде Фенена, Ивайло Михайлов – Измаел. Участват още оркестър, хор, на Държавна опера-Стара Загора и Държавна опера-Бургас. Диригент Ивайло Кринчев, режисьор Огнян Драганов, сценична адаптация Тодор Демеров.  Към хоровете на Държавна опера-Стара Загора и Държавна опера – Бургас ще се присъединят още шест непрофесионални хорове от градовете Стара Загора, Нова Загора, Харманли, Димитровград и Хасково. Хормайстор Младен Станев. 

МАРИЯ ГУЛЕГИНА е световноизвестна оперна певица, водеща изпълнителка в драматичния сопранов репертоар. Изпълненията и винаги се възнаграждават с овации на крака във всички най-известни оперни театри по света. Тя е описвана като „Пепеляшката от Русия“, „Руското сопрано, в чиито вени тече кръвта на Верди“ и „Вокално чудо“. Особено е харесвана за интерпретацията на главните роли в „Тоска“ и „Турандот“. Репертоарът и включва и главните роли в „Аида“, „Манон Леско“, „Норма“, „Федора“,  „Адриана Лекуврьор“, както и лейди Макбет в „Макбет“, Абигейл в „Набуко“, Виолета в „Травиата“, Леонора в „Трубадур“, „Оберто“ и „Силата на съдбата“, Елвира в „Ернани“, Елизабет в „Дон Карлос“, Амелия в „Симоне Боканегра“ и „Бал с маски“,  Лукреция в „Двамата Фоскари“, Дездемона в „Отело“,  Сантуца в „Селска чест“, Мадалена в „Андре Шение“, Лиза в „Дама Пика“, Одабела в „Атила“, Гулнара в „Корсар“ и други. 

Гулегина започва професионалната си кариера в Държавната опера в Минск и след една година дебютира в Ла Скала като Амелия в „Бал с маски“ под диригенството на Маестро Гавацени заедно с Лучано Павароти. Гласът и, притежаващ могъща сила, топлина, стремглавост, съчетан с изключително актьорско майсторство, я прави постоянен и очакван гост навсякъде. В Ла Скала тя участва в 15 нови продукции, включително като Лукреция в „Двамата Фоскари“, Тоска, Федора, Турандот, лейди Макбет в „Макбет“, Лиза в „Дама Пика“, Манон Леско, Абигейл в „Набуко“, Леонора в „Силата на съдбата“ под диригенството на Рикардо Мути в Токио. Придружава Ла Скала в две турнета в Япония през 1991г. и 1999 г.. Изпълнява и два солови рецитала в този легендарен театър. 

След дебюта и през 1991 г. в Опера Метрополитен като Мадалена в нова продукция на „Андре Шение“ с Лучано Павароти, тя играе там над 150 пъти като Тоска, Аида, Норма, Адриана Лекувльор, Турандот, Сантуца в „Селска чест“, Абигейл в „Набуко“, Лиза в „Дама Пика“, Доли в „Хитрецът“, Жоржета в „Мантията“ и лейди Макбет в „Макбет“. 

През 1991 тя дебютира във Виенската държавна опера в „Андре Шение“ и се връща, за да изпълни Лиза в „Дама Пика“, Тоска, Аида, Елвира в „Ернани“, лейди Макбет в „Макбет“, Леонора в „Трубадур“ и Абигейл в „Набуко“. 

Преди своя сценичен дебют в Кралския оперен театър „Ковънт гардън“ през 1995, където изпълнява главната роля във „Федора“ с Пласидо Доминго, тя вече има участие във високо оцененото от критиците концертно изпълнение на „Ернани“ в Барбикан с трупата на Кралския оперен театър. Следва много успешен рецитал  в зала „Уигмор“. Другите и изяви в „Ковънт Гардън“ включват  Тоска, концертни изпълнения на „Андре Шение“, Одабела в „Атила“ и лейди Макбет в „Макбет“. 

През 1996 г. дебютът на Мария Гулегина е в Арена ди Верона като Абигайл в „Набуко“, където получава наградата „Джовани Дзанатело“ за забележителен дебютиращ изпълнител. Оттогава тя има многобройни изпълнения там по различни поводи. 

През 1997 г. Мария Гулегина дебютира в Парижката опера в главната роля в „Тоска“ и оттогава публиката я аплодира в този театър в ролите на лейди Макбет в „Макбет“, Абигайл в „Набуко“ и Одабела в „Атила“. 

Мария Гулегина изпълнява солови рецитали по целия свят, включително в Ла Скала, Гран Театро дел Лицео, Лил, Сао Пауло, зала „Уигмор“, зала „Сантори“, Мариински театър, Осака, Киото, Хонг Конг, Рим, Театро Колон, Театро Бела Арте и Москва и още много други. 

Много от продукциите, в които тя участва, се излъчват както по радиото, така и по телевизията. Те включват „Тоска“, „Дама Пика“, „Андре Шение“, „Хитрецът“, „Набуко“, „Селска чест“, „Мантията“, „Норма“, „Турандот“ и „Макбет“ от Опера Метрополитен, „Тоска“, „Манон Леско“ и „Бал с маски“ от Ла Скала, „Атила“ от Парижката опера, „Набуко“ от Виенската държавна опера и солови рецитали от Япония, Барселона, Москва, Берлин и Лайпциг. 

Тя има многобройни изпълнения с водещи световни певци и диригенти като Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Лео Нучи, Ренато Брузон, Хосе Кура и Самуел  Рейми, Джанандреа Гавацени,  Рикардо Мути, Джеймс Ливайн,  Зубин Мета, Валерий Гергиев, Фабио Луизи и Клаудио Абадо. 

Гулегина е носител на много призове и награди, включително и наградата „Пучини“ за най-добър изпълнител на Пучини, наградата „Белини“ за 2001 г., „Джовани Дзенатело“ за дебюта и в Арена ди Верона,  златен медал „Мария Дзамбони“, златен медал на фестивала в Осака през 1999 г.,  Наградата за развитието на световното оперно изкуство от Милано и други. За обществената си ангажираност е наградена с ордена на Света Олга, най-високия орден в Руската православна църква, от Патриарх Алексей Руски. Мария Гулегина е почетен член на борда на Международния параолимпийски комитет, както и Посланик на Добра воля към Уницеф. Неотдавна Мария Гулегина е удостоена със званието „Народен артист“ на Северна Осетия и Алания. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).