Втората самостоятелна изложба „Скулптура” на Георги Маринов (50) се открива днес в столичната галерия „Българи” на бул. "Дондуков" от 16 до 20 ч. Скулпторът е тазгодишният носител на голямата награда за скулптура на „Алианц България” в шестото издание на националния конкурс. 

В „Скулптура” Георги Маринов е подбрал само 10 свои пластики от гранит, метал и витошко габро (черен гранит), правени по различно време. 

Маринов учи скулптура и керамика в приложното училище в Троян, а после завършва специалност „Скулптура” в Художествената академия при проф. Борис Гондов, възпитаник на проф. Марко Марков. 

„Най-голямо въздействие са ми оказали Андрей Николов, Иван Лазаров, Емил Попов и Ангел Станев, който откри първата ми самостоятелна изложба за скулптура. Това бяха бели лястовици, които вкараха по-различно мислене. Те бяха от течението на постмодернизма, както тогава бе известно в Западна Европа”, казва творецът. 

Как съвместява пластиката и живопистта? 

„Живопистта и скулптурата са много различни посоки в изкуството. Пластиката е много по-сложна като направа. Но една живопис, ако е добре изпълнена, може да ти стре дъха. И може да я гледаш с години.”

Новата му изложба наистина е своебразно пътуване във времето, защото той открива първата си самостоятелна експозиция за скулптура точно преди 20  години в галерия „Стълбата”, където освен пластики показва и рисунки. Още тогава започва да го занимава темата за война и за прехвърлянето през пространството  и времето, които дават началото на големи  цикли, озаглавени „Войн”, „Отломки от времето”, като последният впоследствие се трансформира в „Пътуване във времето”. 

„Темата за война я разглеждам повече като обърната навъртре в нас, а не толкова като на  човек, който изпълнява заповеди. Всеки ден трябва да спечелиш малка битка, за това трябва да си подготвен, да предвидиш всички обстоятелства и да си готов. В това се състои изкуството да си войн – в невъзможността да предвидиш всички обстоятелства, но да ги обърнеш в своя полза.” 

По отношение на пътуването във времето, което Маринов непрекъснато рисува, разсъждава така: 

„Във всички времена има константи, които винаги са в основата, върху която се гради нашето битие. Осъзнати и неосъзнати.” 

Освен скулптор и живописец, той се изявява и като галерист - управител е на галерия „Българи". 

„Трите неща не ми пречат да ги съчетавам, защото човек извлича положителни неща от всяко едно от тях. Галерията много допълва търсенията ми в изкуството. Съприкосновението с толкова много автори през годините, сблъсъкът с толкова много творби няма как да не ти е в плюс”, разказва той. И накрая философски обобщава за пътя в изкуството: „Покрай галерията съм забелязъл, че онези, които не гледат комерсиално, те ще останат в изкуството. Авторите, които работят за себе си в добрия смисъл на думата, са на по-правилния път.”

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).