Втората самостоятелна изложба „Скулптура” на Георги Маринов (50) се открива днес в столичната галерия „Българи” на бул. "Дондуков" от 16 до 20 ч. Скулпторът е тазгодишният носител на голямата награда за скулптура на „Алианц България” в шестото издание на националния конкурс. 

В „Скулптура” Георги Маринов е подбрал само 10 свои пластики от гранит, метал и витошко габро (черен гранит), правени по различно време. 

Маринов учи скулптура и керамика в приложното училище в Троян, а после завършва специалност „Скулптура” в Художествената академия при проф. Борис Гондов, възпитаник на проф. Марко Марков. 

„Най-голямо въздействие са ми оказали Андрей Николов, Иван Лазаров, Емил Попов и Ангел Станев, който откри първата ми самостоятелна изложба за скулптура. Това бяха бели лястовици, които вкараха по-различно мислене. Те бяха от течението на постмодернизма, както тогава бе известно в Западна Европа”, казва творецът. 

Как съвместява пластиката и живопистта? 

„Живопистта и скулптурата са много различни посоки в изкуството. Пластиката е много по-сложна като направа. Но една живопис, ако е добре изпълнена, може да ти стре дъха. И може да я гледаш с години.”

Новата му изложба наистина е своебразно пътуване във времето, защото той открива първата си самостоятелна експозиция за скулптура точно преди 20  години в галерия „Стълбата”, където освен пластики показва и рисунки. Още тогава започва да го занимава темата за война и за прехвърлянето през пространството  и времето, които дават началото на големи  цикли, озаглавени „Войн”, „Отломки от времето”, като последният впоследствие се трансформира в „Пътуване във времето”. 

„Темата за война я разглеждам повече като обърната навъртре в нас, а не толкова като на  човек, който изпълнява заповеди. Всеки ден трябва да спечелиш малка битка, за това трябва да си подготвен, да предвидиш всички обстоятелства и да си готов. В това се състои изкуството да си войн – в невъзможността да предвидиш всички обстоятелства, но да ги обърнеш в своя полза.” 

По отношение на пътуването във времето, което Маринов непрекъснато рисува, разсъждава така: 

„Във всички времена има константи, които винаги са в основата, върху която се гради нашето битие. Осъзнати и неосъзнати.” 

Освен скулптор и живописец, той се изявява и като галерист - управител е на галерия „Българи". 

„Трите неща не ми пречат да ги съчетавам, защото човек извлича положителни неща от всяко едно от тях. Галерията много допълва търсенията ми в изкуството. Съприкосновението с толкова много автори през годините, сблъсъкът с толкова много творби няма как да не ти е в плюс”, разказва той. И накрая философски обобщава за пътя в изкуството: „Покрай галерията съм забелязъл, че онези, които не гледат комерсиално, те ще останат в изкуството. Авторите, които работят за себе си в добрия смисъл на думата, са на по-правилния път.”

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В живота е като в театъра: с най-големи изисквания са тези, които не са си платили за местата.“

Саша Гитри, френски режисьор, драматург и актьор, роден на 21 февруари преди 134 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.