Втората самостоятелна изложба „Скулптура” на Георги Маринов (50) се открива днес в столичната галерия „Българи” на бул. "Дондуков" от 16 до 20 ч. Скулпторът е тазгодишният носител на голямата награда за скулптура на „Алианц България” в шестото издание на националния конкурс. 

В „Скулптура” Георги Маринов е подбрал само 10 свои пластики от гранит, метал и витошко габро (черен гранит), правени по различно време. 

Маринов учи скулптура и керамика в приложното училище в Троян, а после завършва специалност „Скулптура” в Художествената академия при проф. Борис Гондов, възпитаник на проф. Марко Марков. 

„Най-голямо въздействие са ми оказали Андрей Николов, Иван Лазаров, Емил Попов и Ангел Станев, който откри първата ми самостоятелна изложба за скулптура. Това бяха бели лястовици, които вкараха по-различно мислене. Те бяха от течението на постмодернизма, както тогава бе известно в Западна Европа”, казва творецът. 

Как съвместява пластиката и живопистта? 

„Живопистта и скулптурата са много различни посоки в изкуството. Пластиката е много по-сложна като направа. Но една живопис, ако е добре изпълнена, може да ти стре дъха. И може да я гледаш с години.”

Новата му изложба наистина е своебразно пътуване във времето, защото той открива първата си самостоятелна експозиция за скулптура точно преди 20  години в галерия „Стълбата”, където освен пластики показва и рисунки. Още тогава започва да го занимава темата за война и за прехвърлянето през пространството  и времето, които дават началото на големи  цикли, озаглавени „Войн”, „Отломки от времето”, като последният впоследствие се трансформира в „Пътуване във времето”. 

„Темата за война я разглеждам повече като обърната навъртре в нас, а не толкова като на  човек, който изпълнява заповеди. Всеки ден трябва да спечелиш малка битка, за това трябва да си подготвен, да предвидиш всички обстоятелства и да си готов. В това се състои изкуството да си войн – в невъзможността да предвидиш всички обстоятелства, но да ги обърнеш в своя полза.” 

По отношение на пътуването във времето, което Маринов непрекъснато рисува, разсъждава така: 

„Във всички времена има константи, които винаги са в основата, върху която се гради нашето битие. Осъзнати и неосъзнати.” 

Освен скулптор и живописец, той се изявява и като галерист - управител е на галерия „Българи". 

„Трите неща не ми пречат да ги съчетавам, защото човек извлича положителни неща от всяко едно от тях. Галерията много допълва търсенията ми в изкуството. Съприкосновението с толкова много автори през годините, сблъсъкът с толкова много творби няма как да не ти е в плюс”, разказва той. И накрая философски обобщава за пътя в изкуството: „Покрай галерията съм забелязъл, че онези, които не гледат комерсиално, те ще останат в изкуството. Авторите, които работят за себе си в добрия смисъл на думата, са на по-правилния път.”

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си направил за него."

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 140 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.