През изминалите 3 дни министърът на културата Боил Банов коментира важни проблеми в ресора си. 

В петък той отговори на въпрос на народния представител от БСП Чавдар Велинов дали се предвижда промяна в начина на финансиране на всички театри, опери и филхармонии. 

"Огромната част от хората в сектора не желае промяна в метода на финансиране на театрите и оперите – няма да направя нищо срещу никоя гилдия", каза Банов, цитиран от „Фокус“. 

„Ако в крайна сметка гилдията иска промяна на начина на финансиране, аз декларирах, че съм готов да направя такава промяна. Фокусирахме се като метод върху начина на финансиране на общинския театър в София“, каза Банов. В крайна сметка се е оказало, че огромната част от хората доволни, недоволни в един или друг компонент не желаят промяна в начина на финансиране. 

"Проблемът с Ларгото е по-сложен от три разбити плочки. Там има сериозна отводнителна система, плочките върху самите куполи са закрепени на специални скари и винаги има хипотеза при по-активно въздействие отгоре те да се разместят." Това пък обясни в "Денят започва с Георги Любенов" по повод острите коментари за необходимост от ремонтни работи по съоръженията на Ларгото.

На въпрос за състоянието на Народната библиотека и необходимостта от сериозен ремонт там министърът на културата отбеляза, че това е обект, в който в продължение дълги години нищо не е правено. "В Народната библиотека се изисква специална интервенция и се подготвя такова нещо. Прави се анализ на конструктивното ѝ състояние. Ние даваме пари всяка година и кърпим дупки, но така не става. Там трябва цялостно решение", категоричен беше Банов. Според него културата е системно недофинансирана и подценявана в Европа, а и в света.

"Тя се надценява като инструмент за потушаване на военни конфликти, хората да се опознават и сприятеляват и да прекратяват разпри от столетия, а се подценява винаги, щом стане дума за финансиране", каза министърът, цитиран от bnt.bg.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 100 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.