През изминалите 3 дни министърът на културата Боил Банов коментира важни проблеми в ресора си. 

В петък той отговори на въпрос на народния представител от БСП Чавдар Велинов дали се предвижда промяна в начина на финансиране на всички театри, опери и филхармонии. 

"Огромната част от хората в сектора не желае промяна в метода на финансиране на театрите и оперите – няма да направя нищо срещу никоя гилдия", каза Банов, цитиран от „Фокус“. 

„Ако в крайна сметка гилдията иска промяна на начина на финансиране, аз декларирах, че съм готов да направя такава промяна. Фокусирахме се като метод върху начина на финансиране на общинския театър в София“, каза Банов. В крайна сметка се е оказало, че огромната част от хората доволни, недоволни в един или друг компонент не желаят промяна в начина на финансиране. 

"Проблемът с Ларгото е по-сложен от три разбити плочки. Там има сериозна отводнителна система, плочките върху самите куполи са закрепени на специални скари и винаги има хипотеза при по-активно въздействие отгоре те да се разместят." Това пък обясни в "Денят започва с Георги Любенов" по повод острите коментари за необходимост от ремонтни работи по съоръженията на Ларгото.

На въпрос за състоянието на Народната библиотека и необходимостта от сериозен ремонт там министърът на културата отбеляза, че това е обект, в който в продължение дълги години нищо не е правено. "В Народната библиотека се изисква специална интервенция и се подготвя такова нещо. Прави се анализ на конструктивното ѝ състояние. Ние даваме пари всяка година и кърпим дупки, но така не става. Там трябва цялостно решение", категоричен беше Банов. Според него културата е системно недофинансирана и подценявана в Европа, а и в света.

"Тя се надценява като инструмент за потушаване на военни конфликти, хората да се опознават и сприятеляват и да прекратяват разпри от столетия, а се подценява винаги, щом стане дума за финансиране", каза министърът, цитиран от bnt.bg.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.