Вторият концерт от цикъла „Обичате ли Брамс?“ на 1 март ще представи последната, Четвърта симфония на емоционалния композитор в изпълнение на Софийската филхармония и не по-малко емоционалния маестро Найден Тодоров. 

Тази творба е своеобразна обобщаваща кулминация на творчеството и светогледа на Брамс. За нея критикът Ханслик пише: „за музиканта няма друга съвременна творба толкова благодатна като обект на изследване - тя е като тъмен кладенец, колкото повече го гледаме, толкова по-ярко звездите светят.” 

В първата част на концерта ще прозвучи Концерт за цигулка и оркестър на Макс Брух със солист Волфганг Давид. 

Макс Брух е един от редките примери на творец, който в бурното, изпълнено с радикални новаторски търсения време от края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век остава верен на художествените идеали и традиции на романтичната епоха. Неговата дълга кариера като преподавател, диригент и композитор е свързана с различни германски музикални центрове – Манхайм, Кобленц, Зондерхаузен, Бон. Три сезона е диригент и на Кралското филхармонично общество в Ливърпул, след това повече от 20 години – до 1910, е професор по композиция във Висшето училище за музика в Берлин. 

Неговото богато творчество обхваща повече от 200 опуса във всички жанрове, сред тях са и „Шотландска фантазия” за цигулка и оркестър, и пиесата му за виолончело и оркестър „Кол Нидрей” върху религиозна молитвена еврейска мелодия. Но най-популярен остава Първият от трите му цигулкови концерти, привлекателен за всеки цигулков виртуоз от времето на прочутия Йозеф Йоахим до днес. 

Концертът за цигулка № 1 се нарежда сред знаменитите инструментални опуси на ХІХ век, показателен за инструменталната естетика от епохата на романтизма със съчетанието на богата емоционалност, драматика, красива мелодичност и виртуозно майсторство. Творбата съзрява постепенно между 1866 и 1868. Първото й изпълнение през 1866 г. от Ото фон Кьонигслов под диригентството на самия Брух не удовлетворило автора и той се обръща за съвет към големия цигулар Йозеф Йоахим, с чието активно участие концертът е завършен две години по-късно. (Подобна е ролята на Йоахим и в създаването на цигулковия концерт на Брамс). Премиерата на тази редакция е поднесена от Йозеф Йоахим, този път под палката на диригента Карл Мартин Райнхалтер, на 5 януари 1868 г. в Бремен. Брух посвещава Концерта на Йоахим и многократно подчертава в своите писма неговото съавторство в раждането на творбата, която ще остане един от предпочитаните шедьоври в цигулковия репертоар.

Австрийският цигулар Волфганг Давид е роден през 1971 г. в Санкт Пьолтен. На 8-годишна възраст е приет в подготвителния клас по цигулка на Виенския университет по музика. В продължение на няколко години учи при концертмайстора на Виенската филхармония Райнер Кюхл. По време на обучението си печели награди и отличия на реномираните международни цигулкови конкурси „Йозеф Йоахим”, конкурсите в Кьолн и в Претория. По-късно продължава обучението си с Игор Озим в консерваторията в Кьолн и с Ифра Нийман в Guildhall School of Music в Лондон.

Бил е солист на Кралския филхармоничен оркестър, Виенския радиосимфоничен оркестър, симфоничните оркестри на Йоханесбург и Берн и „Нюйорски Виртуози”, свирил е в прочути зали като Мюзикферайн и Концертхаус във Виена и Карнеги Хол – Ню Йорк.

Концертирал е Европа, Япония, Южна Корея, Южна Африка и САЩ, където The Washington Post пише: „Той достига висините на музициране”. Английското музикално списание The Strad описва неговото свирене като „емоционално толкова богато, колкото може само да се пожелае”. Кулминации в неговата кариера са концертът за кралицата на Тайланд и концертът в Голямата зала на Обединените нации в Ню Йорк, където той интерпретира „Годишните времена” на Вивалди, заедно с „Нюйоркски Виртуози”. 

Паралелно с изпълненията си на традиционния цигулков репертоар, Волфганг Давид се посвещава и на съвременната музика и работи интензивно със съвременни композитори като Дейвид Гомпър, Йозеф Дангерфилд, Ноел Залер, Райнер Бишоф, Люк Дан, Чинг-чу Ху, Джеръми Дейл Робъртс, Джон Aлмайер и др. Някои от тези композитори са писали произведенията си специално за него, той осъществява техните премиери и записи на CD.

Волфганг Давид свири на инструмент „Карло Бергонци” от 1724 г., предоставен му от Австрийската национална банка.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 80 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.