Вторият концерт от цикъла „Обичате ли Брамс?“ на 1 март ще представи последната, Четвърта симфония на емоционалния композитор в изпълнение на Софийската филхармония и не по-малко емоционалния маестро Найден Тодоров. 

Тази творба е своеобразна обобщаваща кулминация на творчеството и светогледа на Брамс. За нея критикът Ханслик пише: „за музиканта няма друга съвременна творба толкова благодатна като обект на изследване - тя е като тъмен кладенец, колкото повече го гледаме, толкова по-ярко звездите светят.” 

В първата част на концерта ще прозвучи Концерт за цигулка и оркестър на Макс Брух със солист Волфганг Давид. 

Макс Брух е един от редките примери на творец, който в бурното, изпълнено с радикални новаторски търсения време от края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век остава верен на художествените идеали и традиции на романтичната епоха. Неговата дълга кариера като преподавател, диригент и композитор е свързана с различни германски музикални центрове – Манхайм, Кобленц, Зондерхаузен, Бон. Три сезона е диригент и на Кралското филхармонично общество в Ливърпул, след това повече от 20 години – до 1910, е професор по композиция във Висшето училище за музика в Берлин. 

Неговото богато творчество обхваща повече от 200 опуса във всички жанрове, сред тях са и „Шотландска фантазия” за цигулка и оркестър, и пиесата му за виолончело и оркестър „Кол Нидрей” върху религиозна молитвена еврейска мелодия. Но най-популярен остава Първият от трите му цигулкови концерти, привлекателен за всеки цигулков виртуоз от времето на прочутия Йозеф Йоахим до днес. 

Концертът за цигулка № 1 се нарежда сред знаменитите инструментални опуси на ХІХ век, показателен за инструменталната естетика от епохата на романтизма със съчетанието на богата емоционалност, драматика, красива мелодичност и виртуозно майсторство. Творбата съзрява постепенно между 1866 и 1868. Първото й изпълнение през 1866 г. от Ото фон Кьонигслов под диригентството на самия Брух не удовлетворило автора и той се обръща за съвет към големия цигулар Йозеф Йоахим, с чието активно участие концертът е завършен две години по-късно. (Подобна е ролята на Йоахим и в създаването на цигулковия концерт на Брамс). Премиерата на тази редакция е поднесена от Йозеф Йоахим, този път под палката на диригента Карл Мартин Райнхалтер, на 5 януари 1868 г. в Бремен. Брух посвещава Концерта на Йоахим и многократно подчертава в своите писма неговото съавторство в раждането на творбата, която ще остане един от предпочитаните шедьоври в цигулковия репертоар.

Австрийският цигулар Волфганг Давид е роден през 1971 г. в Санкт Пьолтен. На 8-годишна възраст е приет в подготвителния клас по цигулка на Виенския университет по музика. В продължение на няколко години учи при концертмайстора на Виенската филхармония Райнер Кюхл. По време на обучението си печели награди и отличия на реномираните международни цигулкови конкурси „Йозеф Йоахим”, конкурсите в Кьолн и в Претория. По-късно продължава обучението си с Игор Озим в консерваторията в Кьолн и с Ифра Нийман в Guildhall School of Music в Лондон.

Бил е солист на Кралския филхармоничен оркестър, Виенския радиосимфоничен оркестър, симфоничните оркестри на Йоханесбург и Берн и „Нюйорски Виртуози”, свирил е в прочути зали като Мюзикферайн и Концертхаус във Виена и Карнеги Хол – Ню Йорк.

Концертирал е Европа, Япония, Южна Корея, Южна Африка и САЩ, където The Washington Post пише: „Той достига висините на музициране”. Английското музикално списание The Strad описва неговото свирене като „емоционално толкова богато, колкото може само да се пожелае”. Кулминации в неговата кариера са концертът за кралицата на Тайланд и концертът в Голямата зала на Обединените нации в Ню Йорк, където той интерпретира „Годишните времена” на Вивалди, заедно с „Нюйоркски Виртуози”. 

Паралелно с изпълненията си на традиционния цигулков репертоар, Волфганг Давид се посвещава и на съвременната музика и работи интензивно със съвременни композитори като Дейвид Гомпър, Йозеф Дангерфилд, Ноел Залер, Райнер Бишоф, Люк Дан, Чинг-чу Ху, Джеръми Дейл Робъртс, Джон Aлмайер и др. Някои от тези композитори са писали произведенията си специално за него, той осъществява техните премиери и записи на CD.

Волфганг Давид свири на инструмент „Карло Бергонци” от 1724 г., предоставен му от Австрийската национална банка.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 122 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

Да, той е талантлив - 20.3%
Не, в конфликт на интереси е - 75.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нека шоуто продължи

Първият сезон на „Йелоустоун“ (2018)  приключи и е време за оценка и коментари. Причината за високия рейтинг и одобрението на сериала е свързан с две имена – на Кевин Костнър и Тейлър Шеридан.

„Решение за ликвидация“ е направен вещо, но и семпло

Без да е шедьовър, той доставя емоции и настроение и е доказателство за доброто здравословно състояние на съвременното руско кино.

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.