Концерт, посветен на Моцарт, ще изнесе Софийската филхармония на 11 февруари в столичната зала „България. Диригентската палка ще е в ръката на Мартин Пантелеев. 

Събитието е част от цикъла „Солистите на Софийската филхармония“. Програмата включва: Симфония №1, Концерт за флейта, арфа и оркестър и Коронационна меса, представени от Кремена Ачева – флейта, Весела Тричкова – арфа, Елена Механджийска – сопран, Росица Павлова-Инджева – мецосопран, Михаил Михайлов – тенор и Пламен Бейков – бас. С участието на Националния филхармоничен хор с диригент Славил Димитров.

СОЛИСТИТЕ

КРЕМЕНА АЧЕВА започва изявите си още 12-годишна на сцените на културните ни центрове във Виена, Прага и Братислава. Завършва Музикалното училище в Русе и Музикалната академия в София със специалност флейта при Георги Спасов. Като ученичка участва в концерти на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” и като солистка на Младежки оркестър. Свири в Световния младежки оркестър "Jeunesses  Musicales" в Швеция, Холандия, Дания и Германия (1989-1991).

Участва в майсторските курсове на Ален Марион и Орел Николе във Франция (1991) и на Андраш Адорян в България и Германия. 

През 1983 получава първа награда на Националния конкурс за духови инструменти в Търговище и първа награда на Музикалното училище в Русе за изпълнение на българска пиеса; през май 1998 - първа награда на Осмия международен конкурс за камерна музика в Солун в категорията флейта и пиано. Наградена е с „Кристална лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1998). През 1992 става финалист и носител на наградата на публиката на Международния конкурс за флейта „Jeunesse  musicales” в Белград.

Концертира като солист на Нов симфоничен оркестър, Симфониета „София“, Камерен оркестър „Софийски солисти”, Ансамбъл „Оркестрал”, Софийска филхармония. От 1993 участва във “Festival Orchestra di Sofia” в Академия Киджана в Сиена. От 1995 е флейтист-водач в Софийската филхармония. През 1996 след селекция взима участие в Международния фестивал „Пражка пролет”. 

Осъществява концертно турне в Япония с пианитската Ана-Мария Дафова (1999). През 2001 свири на концерт със знаменития обоист Давид Валтер на Европейския музикален фестивал (2001). Свири по покана с диригента Шунго Морияма, като солист на Камерния оркестър на Осака и в соловите си рецитали в Осака, Окаяма и Нара.

От 2006 преподава флейта в Националното музикално училище в София. Води майсторски клас по флейта в Дубровник (2006). 

Регистрира записи за Българското национално радио и за компактдискове.

ВЕСЕЛА ТРИЧКОВА е арфистка с дългогодишна концертна дейност като солов и ансамблов изпълнител. Като студентка печели конкурс за участие в сесиите на международния младежки оркестър „Jeunesse Musicale” в Швеция и Германия.

От 2000 г. свири соло-арфа в Софийската филхармония. Има записи като солист и в състава на различни оркестри - Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на националното радио, Македонската и Белградската филхармонии, Държавния оркестър на гр. Солун. 

Репертоарът й обхваща всички стилове и епохи, а концертната й дейност включва изяви на наши и международни сцени, сред които Лондон, Йерусалим, Париж, Москва, Сеул. През март 2018 г. ѝ предстои концерт по покана на Българския културен институт в Париж в рамките на международния фестивал "Paris Music".

От 2017 г. Весела Тричкова е преподавател по арфа в Националното музикално училище „Л. Пипков“. 

ЕЛЕНА МЕХАНДЖИЙСКА изпълнява сопрановите партии във вокално-солистичната формация Bella-Voce, номинирана за наградата „Музикант на годината“ за 2016 г. 

Механджийска завършва класическо пеене в Югозападния университет и специализира при проф. Тродоре Кореси. През 2010 дебютира на сцената на Софийската опера. Изнася концерти в „Пигмалион театър“ във Виена. Гостува като солист в Русенската опера. Изявява се в кантатно-ораториалния жанр, в камерни произведения и мюзикли. Има записи за Националното радио.

РОСИЦА ПАВЛОВА-ИНДЖЕВА, мецосопран, завършва Музикалната академия „Панчо Владигеров” (2000) в класа на Ирена Бръмбарова и специализира в Академията „Борис Христов” в Рим под ръководството на Анита Черкуети (2001). Печели награди и отличия от конкурсите „Георги Златев-Черкин” (1997), „Светослав Обретенов” (1998) и „Христо Бръмбаров” (2001). 

На сцената на Софийската опера дебютира в ролята на Хензел („Хензел и Гретел” от Хумпердинк) през 1998. Оттогава пресъздава образите на Керубино („Сватбата на Фигаро”), Зибел („Фауст”),  Дороти („Магьосникът от Оз”) , Пинокио от едноименната опера на Ал. Йосифов, Стефано („Ромео и Жулиета“ на Гуно), Дорабела („Така  правят всички” от Моцарт) и др. Изнася камерни концерти; участва като солистка в концерти на Ансамбъл за електроакустична музика (2000),  Биг-бенда на Националното радио (концерт и запис, 2002), Софийската филхармония (2003), като изпълнител в ораториални творби: Оратория „Моление” от Н. Андреев (2003), Реквием от Моцарт (2004). Гостува на Международния фестивал „Софийски музикални седмици” с концертно изпълнение на операта „Амадиджи ди Гаула” от Хендел (2003). Има записи със Симфоничния оркестър на Националното радио. От 2013 пеe в състава на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, а през 2014 е съинициатор на дамската вокална формация „Bella voce“, специализирана в изпълнението на солови и ансамблови камерни произведения.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ дебютира на оперната сцена едва 22-годишен и то в ролята на граф Алмавива в „Севилският бръснар“ от Росини. След дипломирането си в Музикалната академия в София, той продължава да се представя с роли от лиричния теноров репертоар. Пее във всички театри в България, а също така и в Македонската опера в Скопие, множество оперни театри в Швейцария, Италия и Румъния.

В последните години тенорът е поканен на различни фестивали в Германия като „Klassik auf der Burg”, Herrenchiemsee Festspiele и „Klassik am See”. Изнася концерти с участието на Кралския филхармоничен оркестър в Лондон и Мюнхенсеки симфоничен оркестър.

През юли 2017 г. Михаил Михайлов става един от 20-те млади оперни певци, достигнали полуфиналите на конкурса на Пласидо Доминго „Опералиа“.

ПЛАМЕН БЕЙКОВ завършва оперно пеене в Кралския колеж за музика в Лондон и специализира при Борис Христов в Рим. От есента на 2016 специализира музикално-сценична режисура в Музилканата академия „П. Владигеров“ в класа на Виолета Горчева. Повече от десет сезона той е солист на Държавната опера в Русе. Като концертен и кантатно-ораториален изпълнител се изявява на най-авторитетните музикални подиуми в Испания и Русия: Auditorio Nacional – Мадрид, Palau de la Musica Catalana и Teatro Liceu – Барселона, зала „Чайковски”, Международния дом на музиката – Москва и Камерната зала на Московската консерватория „П. И. Чайковски”, Голямата филхармонична зала в Санкт-Петербург, а в началото на 2017 и във Филхармоничната зала в Осака, Япония. През 2016 и 2017 на сцената на Държавна опера – Русе Бейков дебютира като режисьор на монооперата „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк, осъществява втората си постановка – комичната опера-интермецо от Джовани Батиста Перголези „Учителят по музика“ и световната премиера на едноактната опера „Пламъци в платната на нощта“ от гръцкия композитор Гиоргос Минас, реализирана като продукция на Държавна опера – Стара Загора.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.