Анонимното жури е отхвърлило значими проекти с необясними аргументи, алармираха хора на изкуството във "Фейсбук". Предлагаме ви мненията на двама от тях. Целия списък с одобрените и отхвърлените кандидати можете да прочетете тук. 

Театралът Йордан Славейков:

"Национален фонд „Култура” раздава над милион и половина лева за финансиране на проектни предложения по културна програма за бг председателството на Съвета на ЕС 2018 г. Почти всички значими културни институции, базирани в София, са отрязани. Това са НАРОДЕН ТЕАТЪР "ИВАН ВАЗОВ", Младежки театър "Николай Бинев", Artoffice Bg, отвхърлени са над 90 процента от предложенията на Национален дворец на културата - НДК, и прилежащите му ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс и Театър Азарян, Фондация "Стоян Камбарев", Асоциация за свободен театър, Activist38.

Ако отказите към НДК не са заради бившето или настоящето ръководство, или за това, че министър Банов е принципал на Двореца, остава всички проекти да са неграмотно написани, или не в смисъла на културната програма. Това вече ми се струва прекалено.

Обидна е и забележката отказ заради "завишени хонорари". Има отказ, но колко е точно завишеният хонорар не се съобщава.

Господа експерти, не е ваша работа на колко оценяват труда си колегите ми. А и когато премълчавате цифри, създавате внушения. Много от финансираните проекти са извън София. Ще рече някой, че е настъпила истинска децентрализация. Пари за Шекспир няма, нито Иван Панталеев да поставя на първата ни сцена, но този проект печели 20 хил. лв. - СТОЛЪТ КАТО СИМВОЛ – ВЛИЯНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ДИЗАЙН И АРХИТЕКТУРА В СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКА БЪЛГАРИЯ.

Документът е от 190 страници. Чете се като 1984. Отказите и одобренията са написани грамотно, вежливо, с уважение. Не очаквам засегнатите да коментират. Все пак ще има и други сесии, може обидчив чиновник да се засегне. Приятно четене. И наздраве. Аз си налях."

Поетът и художник Борис Роканов:

"Кои са членовете на журито, които през август обеща да обяви министър Банов? В съобщението няма дума по въпроса! Интересни са селекционерите. 90% от програмата, която ще предложим на делегатите от ЕС, е пълна самодейност, безхаберие и тъпота.

В моя проект "Гарите на Пловдив" аргументите издишат и показват пристрастие и обидна некомпетентност: "Със заявените 160 артисти - музиканти, актьори, художници, поети и др. на 5 пловдивски гари и над 40 изяви, проектът звучи колкото амбициозно, толкова и нереалистично. Изисква се огромна и перфектна организация за подобна полифонична структура, за която липсват индикации, че е възможна. " !?

Справка: Галерия "Ромфея", чрез която лансирам проекта, е на лидерите на пловдивското ВМРО, които са се доказали с организирането на избори и хиляди патриотични акции, та ще им се опънат 5 пловдивски гари и организирането на 40 артистични изяви, и то за период 6 месеца!

А относно: "Актът за създаване на организацията е копие, което не е заверено с "Вярно с оригинала" според изискванията на програмата" - при предварителната селекция при подаване на документите експертът, който върна нашия координатор за подобни забележки, не обърна внимание на това и прие пакета с документите. Сега аз питам, това какво означава?

При втория проект (в партньорство с Пловдивската опера) "Триумфът на операта" в аргументите на уважаемата комисия е посочено: "... включване на музика от европейски и български автори в програмата на един или поредица от стандартни оперни концерти...": което няма нищо общо с действителността. Проектът представлява цикъл "A tribute to Марин Големинов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Петко Стайнов, Добри Христов, Георги Арнаудов" и касае САМО БЪЛГАРСКАТА ОПЕРНА СЦЕНА.

Предлагам конкурсът да се анулира (или преразгледа) и парите да се раздадат на пенсионерите и сираците, защото подборът в този си вид е пристрастен, лобистки и срам за България! Ако толкова искате да усвоите парите, изпийте ги братя, но не срамете и не подценявайте българската култура с такива самодейни пориви и чутовна пристрастност и обидна риторика."

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Любов е да срещнеш някой, който да ти каже нещо ново за теб.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 122 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.