Сагата с доставянето и монтирането на орган в музикалната зала в Сливен е приключила успешно. Това е разказала по БНР преди дни органистката Мария Славова. Тя е свирила на инструмента в края на октомври при откриването на сезона на Сливенския симфоничен оркестър.

Сагата датира от 2005 г., когато органът е изпратен от Швейцария, но поради липса на зала, в която да бъде монтиран, 10 г. престоява в гараж. През 2014 г. инструментът е транспортиран в Румъния, в работилницата на швейцареца Фердинанд Щемер в Харман, община Брашов. Тогава общината в Сливен съобщава на сайта си:

"Оценката, която са направили специалистите там, сочи, че музикалният инструмент на сливенската зала е вероятно да стане най-добрият музикален орган в България, тъй като е с много добри качества и изработка. Отремонтирани са дървените и метални елементи, като остава да се възстанови сценичната каса на инструмента и електрооборудване. Към него са добавени два нови регистъра, с които звученето и възможностите на инструмента се обогатяват значително." 

Ремонтът излиза 120 000 лв. Сумата е събрана с дарения и платена на вноски. 

Монтажът в Сливен се оказва проблем, защото според съобщението на общината са "необходими три седмици абсолютна тишина в залата и температура от 18 до 20 градуса".

После следва ремонт на зала "Сливен" и усилията на местните културни дейци да убедят общината, че трябва да се дадат пари за монтажа на инструмента, защото това е културна инвестиция, която си струва. 

Финалът след 12 г. е благополучен.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.