Ръководството на Пловдивския медицински университет се възмути от театралната постановка "Операцията", играна в града преди 10 дни. То излезе с безпрецедентно отворено писмо, с което обяви спектакъла за халтура, а сценариста Иво Сиромахов - за персона нон грата "не само за медицинската гилдия, но и за българската култура". 

Режисьор е Борис Панкин. Сюжетът показва как по време на операция на апендикс хирурзите си говорят за хапване, футбол и филми. Сиромахов я написал по собствените си лични преживявания, съобщи "168 часа". 

От писмото, публикувано на страницата на университета в интернет, се разбира, че медиците са се засегнали от "безогледната простащина и абсолютна провокация - пошла, цинична, елементарна". 

"Тази постановка беше гавра не само с лекарите, тя беше гавра със смъртта, с живота, с болестта с човека", пишат ректорът, заместникът му и управителят на учебното заведение. Те се възмущават и от ролята на Орлин Горанов, който участва в пиесата. 

Мариан Бачев, който също е в актьорския състав, е цитиран от "168 часа" с думите:

"Не cмятаx, че в ХХІ в., cлед 10 г. членcтво в ЕС, когато Пловдив е обявен за столица на културата, някой ще забрани представление."

Писмото на медиците твърди, че през 2013 г. актьорите на Сатиричния театър правят подписка срещу спектакъла заради "просташкия му и кръчмарски хумор" и "обидните за интелигентния зрител послания". 

"Такива постановки направо интоксикират!", заявява ръководството на университета. 

 Вижте оригиналния текст на писмото:

 

Коментари  

0 #1 Анелия 15-11-2017 10:29
Комунизмът не си е отишъл от главите на тия професори.
Цитиране
  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).