За първи път на сцената на Софийската опера ще се играе балетът "Корсар" от Адолф Адам. Първата постановка ще бъде на 24 ноември, а следващите две – на 25 и 26 ноември.

Балетът е със сюжет от времето на Средновековието и търговията с робини. Корсарите заедно със своите приятелки и начело с Конрад пристигат на пазарния площад в Адрианопол. Фанфарите известяват приближаването към площада на богатия и влиятелен Сеид паша, който се готви да направи нови покупки за попълване на своя харем. Една от девойките за продан е Медора, която вижда Конрад и той се влюбва, а и тя е обзета от същото чувство. Пашата обаче я откупува и отвежда в своя харем. Конрад влиза в нощна доба в харема и с хитрост я отвежда. 

Първата поставка е играна в Парижката опера на 23 януари 1856 г.

ЕЛДАР АЛИЕВ е хореограф и художник по осветлението на оригинална и динамична версия на творбата. Използвана е музика и от Чезаре Пуни, Лео Делиб, Рикардо Дриго и Пьотър Олденбургски. Алиев е роден в Баку, където завършва Хореографското училище. От 1979 до 1992 г. е водещ солист на Кировския (Мариинския) театър. В творческия му репертоар са водещи партии в балетите "Дон Кихот", "Легенда за любовта", "Корсар", "Лебедово езеро", "Баядерка", "Спартак" и много други.

Гастролирал е в повече от 40 страни по света и най-престижните сцени, сред които "Кенеди център" във Вашингтон, Метрополитън опера в Ню Йорк, Парижката и Римската опера, миланската Ла Скала, Ковънт Гардън и театър "Колизеум" в Лондон, Берлинската държавна опера и операта в Сидни, театър "Колон" в Буенос Айрес и много други.

От 2006 г. работи като гост-консултант, педагог, балетмайстор и хореограф с водещите трупи и балетни академии в Европа, Азия и Америка.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.