След седемгодишен ремонт държавната опера в Берлин на историческия булевард "Unter den Linden" ще отвори врати, разказва в репортаж nytimes.com.

Строителните работи се проточиха много по-дълго от очакваното и струваха 473 млн. долара. Новите помещения включват 115-метров подземен тунел, свързващ репетиционния център с главната сцена. Той беше главната причина за забавянето. 

Сезонът ще се открие на 30 септември с концерта "Szenen aus Goethes Faust", режисиран от музикалния директор Даниел Баренбойм. Той всъщност ще е извън операта. До 8 октомври техниците имат срок да овладеят новото компютърно контролирано сценично оборудване. След това ще започнат репетиции. На 7 декември зрителите трябва да се разположат в новата блестяща зала, за да чуят концерт с произведения на Менделсон-Бартолди, Рихард Щраус и др. композитори. Сезонът включва седем премиери и 16 симфонични концерта.

Операта е открита през 1742 г. от пруския крал Фридрих ІІ. Оттогава е разрушавана три пъти - от пожар през ХІХ в. и два пъти през Втората световна война. След разделянето на Германия сградата остава на територията на ГДР, която е възстановява през 1955 г. в стил "социалистическо рококо". 

През 2008 г. местният парламент решава да прави ремонт заради подпочвените води. Тогава Баренбойм настоява да се подобри и акустиката.  Оригиналният таван на театъра е повдигнат с 5 м, а пространството над най-горния балкон е облицовано с керамична акустична мрежа, която  разпределя звука равномерно. Според главния акустик Мартин Феркаммен от Peutz Consult GmbH качеството на тона ще бъде по-топло и ще има повече пространство. 

"Зрителите ще могат да усетят вибрациите на певците или на виолончелото", казва той.

Броят на местата е намален от 1398 на 1356, за да създаде повече комфорт и по-добра видимост.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Човек винаги се нуждае от малко – късче хляб, глътка вода, топъл и сух подслон. И малко сигурност. Всичко останало е стремеж към доминация и власт.”

Артър Конан Дойл, шотландски писател, роден на 22 май преди 160 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

Да, чудесна е - 78.1%
Не, обидна е - 21.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Портите на ада се отварят в Народния 

 

Постановката на Деян Пройковски оправдава очакванията на всички.

Невежата лапа мухи и вярва на плоски реклами

Хосе Карерас в София. Само че вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания.

Когато Сталин беше решил да умори от глад Западен Берлин

Всичко е описано най-подробно в книгата на известния германски историк и публицист Фолкер Коп "Дневник от блокадата на Берлин.