МИЛЕНА ДИМОВА, В. "СЕГА"

Връщайки се повече от сто години назад във времето, предстоящата изложба "(Не)Познати истории" в столичната галерия "Лоранъ" прави опит да възстанови и да допълни спомена за недотам познатото в живота и творчеството на Константин Щъркелов. Чрез своите четири разказа в картини експозицията отваря големите теми за непознатия свят, за войната, за вглеждането в себе си и в другия през портретите. Колекцията показва изключително редки произведения от престоя на художника в Одеса през 1909 г. и от голямото му европейско пътуване през пролетта на 1912 г., както и екзотичния акварел с пирамидите край Гиза от 1926 г. За първи път от частни сбирки ще бъдат извадени акварели и ценни рисунки от участието на художника в Балканските войни и Първата световна; както и портрети в различни техники, които разказват непознатата история на Щъркелов като портретист. Природата активно присъства в изложбата; срещата с нея е чрез пейзажния жанр, с който творецът влиза в почетния списък на българските класици, или внесена у дома - като натюрморти с цветя.

Името на Константин Щъркелов обикновено се свързва с майсторството му в акварелната техника. За интересната фамилия на художника четем в дневника на Чудомир (Димитър Чорбаджийски):

"На Щъркелов дядо му е свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо - Щъркела. Баща му Георги е майстор обущар, а майка му - баба Мария - произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци..."

Роден през 1889 г. в София, Константин Щъркелов постъпва в Рисувалното училище през 1906-а. Притиснат от тежки материални условия, младият художник прекъсва образованието си през 1908 г. и заминава за Одеса. През 1909 г. той вече е в Москва. След завръщането си в България Щъркелов продължава образованието си, което поради участие в Балканските войни, ще завърши едва през 1915 г. при проф. Иван Мърквичка. Следва първата му самостоятелна изложба от 1911 г., която преминава успешно и позволява на художника пътешествие из Западна Европа.

За участието си в Първата световна война - като военен художник на Македонския и Добруджанския фронт, Щъркелов е награден със "Сребърен кръст". През 1922-1923 г. в продължение на 11 месеца той бохемства в Германия, а през 1926 г. предприема дълго пътешествие до Египет и Светите земи. 1944 г. е тежка за Константин Щъркелов - домът му е разрушен от бомбардировките над София и той е принуден да се пресели със семейството си във Варна, откъдето е съпругата му.

През октомври 1960 г. в София се организира юбилейна изложба по случай 70-годишнината от рождението му и 50-годишната творческа дейност на художника, който получава и орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен. Само няколко месеца след това, на 29 април 1961 г., творецът умира, а отбелязаното в дневника му във връзка с подготовката на изложбата звучи пророчески: "Не помня в живота си толкова да съм бил погълнат от работа. Може би това е лебедовата песен, но ще трябва да я изпея..."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Едва ли някой може да сдържа чувствата си, ако наистина обича.“

Тина Търнър, американска поп и рок певица родена преди 81 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.