Мажоритарният собственик на Пловдивския панаир Георги Гергов, пловдивският кмет Иван Тотев и бившият министър на културата Вежди Рашидов са се договорили да строят опера за 60 млн. лв. до брега на Марица, съобщи местният сайт "Под тепето". Идеята е постройката да се появи зад пилоните със знамена на панаира, където в момента се намира бетонен паркинг на няколко нива.

"Става въпрос за близо 6 дка, които предоставям за опера. Но ако няма опера, няма терен. Ако на това място не се изгради сграда за операта, панаирът ще си го вземе обратно", категоричен бил Гергов.

Зам.-кметът Розалин Петков е внесъл предложение общината да приеме 21% от собствеността в панаира, която от половин година държавата й предлага. Преди общината отхвърли дарението, тъй като по-голям процент от държавния дял в изложението бе даден на Варна. В четвъртък обаче се очаква и община Пловдив да стане съдружник на Гергов. 

"Идеята е да влезем в директно партньорство с панаира и с държавата, за да можем да изградим пловдивска опера там. Защо се спряхме на панаира? Защото той бе една от общо четирите ни опции за опера на брега на Марица, както пожела инициативният комитет. Другите три варианта, които оглеждахме, се оказаха невъзможни- до Лекси, край Шел под Адата и в част от Щаба на армията. Искаме да изградим пловдивска опера с всички законови процедури с инвестиция от държавата, и от общината. Затова след четвъртък, ако бъде одобрено предложението за приемане на акциите в панаира, ще подпишем тристранно споразумение между община, държава и панаира, което гарантира построяването на опера. Днес направихме първа стъпка в тази посока", каза кметът Иван Тотев.  

И Вежди Рашидов, който е депутат от Пловдив, се оказа много доволен от идеята. По негови груби изчисления, изграждането на опера в Пловдив ще струва 50-60 млн. лв., а държавата можела три поредни години да отделя по 15 млн. лв.

"След като операта бъде завършена, сградата ще се деактува на държавата, тъй като операта е държавна. Общината ще се грижи за прилежащите пространства. Там могат да се случат много неща. Може да се направи галерия в някакъв момент например, нужен е и паркинг. Ще намерим парите", допълни Рашидов.

Той уточни, че трябва да се проведе голямо обществено обсъждане, архитектурен конкурс, резултатите от който да бъдат представени на гражданите на Пловдив.

 

   

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.