В навечерието на най-светлия християнски празник Великден, на 12 април – Велика Сряда от Страстната седмица, на сцената на Старозагорската опера ще прозвучи монументалната последна творба на гениалния В. А. Моцарт „Реквием”. Разтърсващата недовършена „лебедова песен” на композитора ще дирижира Старозагорския митрополит Киприан. Участват солистите Беса Лугичи (Косово), Николай Моцов, Офелия Христова и Пламен Кумпиков, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора. Хормайстор Младен Станев.

РЕКВИЕМЪТ е тържествена траурна меса (заупокойно богослужение) в Римокатолическатa църква, по стандарт съставена от 14 канонични части, като само музикалните интерпретации през вековете на композиторите са различни. Реквиемът няма аналог в Православието и Протестантството. За най-интересни интерпретации на темата "Реквием" се считат тези на Джузепе Верди и Волфганг Амадеус Моцарт.

Реквиемът завършва творческия път на Моцарт, това е последната творба на композитора. Този факт ни кара да възприемаме музиката му по много специален начин, като епилог на целия му живот, като художествено завещание. Моцарт пише Реквиема по поръчка, която му е направена през юли 1791 г., но тогава той не е бил в състояние да пристъпи към работа – трябвало е първо да завърши оперите "Милосърдието на Тит" и "Вълшебната флейта". След премиерата на последната си опера композиторът изцяло фокусира вниманието си върху „Реквием“-а.

Моцарт е вече сериозно болен, когато пише „Реквием”-а. Той умира и е знаел, че дните му са преброени. Работил е с безпрецедентна бързина дори и за него, и въпреки това не успява да го завърши: от 12 замислени части, успява да приключи непълно 9. Моцарт оставя голямо количество нотен материал с нахвърляни идеи за музиката до края на „Реквием”-а.

Моцартовият „Реквием“ е завършен от любимия ученик на Моцарт Ф.Кс. Зюсмайер, който е наясно с намеренията на композитора. Той старателно отбира от оставените ноти на Моцарт всичко, което се отнася до Реквиема.

Творбата поражда множество легенди и дискусии. Едни от основните въпроси са какво е написано от Моцарт и какво е допълнено от Зюсмайер. Експертите-музиколози смятат, че текстът е автентичен до първите 8 такта на "Lacrimosa", след това вече е делото на Зюсмайер, който довършва творбата на базата на черновата на Моцарт, предварителни скици и устни инструкции на композитора.

„Реквием” на Моцарт се смята за едно от най-ценните му и мистериозни произведения, изпълнено е за първи път на погребението на композитора.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 190 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.