Невролози от Фрайбургския университет са категорични, че са открили тайната на загадъчната усмивка на модела, позирал за картината „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи, съобщи artnet.com. 

Според доклада на учените всъщност тайна няма, образът на платното е на щастлива жена и това е единствената емоция. По време на проучванията са разглеждани внимателно и сравнени с оригинала осем черно бели репродукции на картината, като всяка от тях има малка промяна в изражението на лицето – то изглежда по-тъжно или по-забавно. Установено е, че 97% от участващите в експеримента са посочили, че на оригиналното платно е изобразена щастлива жена. На 12-те участници в експеримента изображенията с Мона Лиза са показани общо 30 пъти. При всяко показване на картина те е трябвало да кажат дали тя е радостна, или тъжна. Експериментът е показал, че оригиналът на Да Винчи е категорично „щастлив“, обратно на очакванията на учените.

„Ние бяхме изумени“, казва един от съавторите на научното изследване Юрген Корнймайер. Той отбеляза, че не съществува неяснота по отношение на сравняването на щастието и нещастието по отношение на модела и не може да има.

През февруари английският изкуствовед Джонатан Джонс отново лансира версията, че загадъчната усмивка на Мона Лиза се дължи на факта, че жената е картината е болна от сифилис.

Името Мона Лиза произлиза от биографията на Леонардо да Винчи, написана от Джорджо Вазари и публикувана 31 години след смъртта на Леонардо. В нея той идентифицира седящата дама като Лиза, съпруга на богатия флорентински търговец Франческо дел Джокондо. "Мона" е често срещано в италианския език сливане на "мадона", което значи "моята дама", еквивалент на френското "Madam"; така името на картината означава "Madam Lisa". Алтернативното заглавие Джокондата е женски род на Джокондо. На италиански giocondo означава също и „весел, жизнерадостен, жив“ следователно „gioconda“ означава "весела жена". Заради усмивката това име придобива двойно значение. През ХІХ век и „Мона Лиза“, и „Джокондата“ са вече популярни имена на картината. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.