Музеят на френския композитор Морис Равел (1875 - 1937) в Монфор - л'Амори, край Париж е затворен за неопределено време, classicfm.bg. 

Културната институция се помещава в къщата „Белведере“, където композиторът е живял от 1921 г. до кончината си през 1937 г. Музикантът наследява имота от  брат си Едуард, а впоследствие го завещава на вярната си икономка Мари Ревельо, която е работила преди това за Марсел Пруст. До миналата седмица посетителите са имали възможност да разгледат колекция от редки предмети, събирани от Равел, и да прекарат свободното си време в японската градина към сградата. Това е един от най-очарователните музикални музеи в света, пълен с механични играчки, нестандартни мебели и еклектични куриози, които в съчетание с миниатюрната си градина предлагат възхитително надникване в личното пространство на композитора. Тук Морис Равел създава някои от най-значимите си произведения, сред които се откроява прочутото му „Болеро”.

Френският вестник „Фигаро” съобщава, че затварянето на музея се дължи на повреда във водоснабдителната мрежа. Изданието обаче описва и друг инцидент, който е част от „цяла поредица скандали“.

На 27 януари тази година диригентът Шарл Дютоа и пианистката Марта Аргерич са били ескортирани от местната полиция, след като общински служител им е направил снимки в музея, което е било забранено. Вестникът съобщава също, че на 1 февруари 2017 г. е бил уволнен неправомерно дългогодишен охранител там. Освен това, в изявление на Обединението на националните музеи, което е собственик на музея от 1971 г., е изразено безпокойството от изчезване на ценни предмети и архиви на Равел. Същевременно кметът на Монфор - л'Амори забрани достъпа на Чикагския симфоничен оркестър и на екип на Френската телевизия да направят снимки в сградата през 2016г. Засега не е ясно кога музеят ще бъде отворен отново за посетители.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.