На днешния ден през 1907 г. официално е открита за представления сградата на Народния театър "Иван Вазов", припомниха от културната институция.  Най-старият и авторитетен театър в България след Освобождението е построен в близост до бившия княжески дворец в столицата по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер.

Точно преди Коледа директорът Мариус Донкин събра на на Камерната сцена любими актьори от близкото минало. В срещата „Поколения и приемственост" взели участие Виолета Гиндева, Васил Стойчев, Виолета Бахчеванова, Жоржета Чакърова, Адриана Андреева, Антония Каракостова, Росица Данаилова, Николина Томанова, Никола Петков, Асен Шопов, Николай Николаев - бате Николай, Борис Луканов, Никола Антикаджиев, Сашка Маринова и Румяна Василева. 

Васил Стойчев изненадал колегите си с два филма - единият от среща с тогавашните възрастни актьори от 1975 г., другият – от турне в Москва на трупата на театъра през 1986 г. с представлението „Нощем с белите коне”.

Режисьорът Никола Петков разказал как навремето поканил Велко Кънев да играе в негово представление и буквално си заложил главата, че той може да играе: „Това, което се случи тогава, това надиграване между него и останалите актьори от трупата, роди едно прекрасно представление и за пореден път доказа, че театърът е крехко дело, че всяка провокация и нещо неочаквано могат го направят неповторим”.

Бате Николай не скрил, че кариерата му е стартирала „като прислужник” в този храм. „Благодаря за неповторимото изживяване да се съберем отново заедно, защото който не знае миналото, той не може да знае и бъдещето”, споделил Николаев и си припомнил как по негово време спектакълът „Хъшове” бил дълъг четири часа, а Константин Кисимов упорито държал за своя текст да ползва версията на пиесата от 1937 г. 

Жоржета Чакърова изпяла „Продавач на надежда”. Росица Данаилова си спомнила за първата си роля в Народния театър - паж в „Дванайсета нощ”.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?