На днешния ден през 1907 г. официално е открита за представления сградата на Народния театър "Иван Вазов", припомниха от културната институция.  Най-старият и авторитетен театър в България след Освобождението е построен в близост до бившия княжески дворец в столицата по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер.

Точно преди Коледа директорът Мариус Донкин събра на на Камерната сцена любими актьори от близкото минало. В срещата „Поколения и приемственост" взели участие Виолета Гиндева, Васил Стойчев, Виолета Бахчеванова, Жоржета Чакърова, Адриана Андреева, Антония Каракостова, Росица Данаилова, Николина Томанова, Никола Петков, Асен Шопов, Николай Николаев - бате Николай, Борис Луканов, Никола Антикаджиев, Сашка Маринова и Румяна Василева. 

Васил Стойчев изненадал колегите си с два филма - единият от среща с тогавашните възрастни актьори от 1975 г., другият – от турне в Москва на трупата на театъра през 1986 г. с представлението „Нощем с белите коне”.

Режисьорът Никола Петков разказал как навремето поканил Велко Кънев да играе в негово представление и буквално си заложил главата, че той може да играе: „Това, което се случи тогава, това надиграване между него и останалите актьори от трупата, роди едно прекрасно представление и за пореден път доказа, че театърът е крехко дело, че всяка провокация и нещо неочаквано могат го направят неповторим”.

Бате Николай не скрил, че кариерата му е стартирала „като прислужник” в този храм. „Благодаря за неповторимото изживяване да се съберем отново заедно, защото който не знае миналото, той не може да знае и бъдещето”, споделил Николаев и си припомнил как по негово време спектакълът „Хъшове” бил дълъг четири часа, а Константин Кисимов упорито държал за своя текст да ползва версията на пиесата от 1937 г. 

Жоржета Чакърова изпяла „Продавач на надежда”. Росица Данаилова си спомнила за първата си роля в Народния театър - паж в „Дванайсета нощ”.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва."

Джулиан Барнс, английски писател, роден на 19 януари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.