Пиеси от класиците Бекет, Йонеско, Сартр и Ги Фоаси са включени в програмата на Радиотеатъра на БНР тази седмица (21 – 25 ноември).

ПРОГРАМАТА

Понеделник, 21 ноември „Щастливи дни“ от Самюел Бекет постановка от 1994 г. на Гриша Островски с участието на Татяна Лолова, Петър Пейков, Чавдар Монов и самият Гриша Островски като авторът-разказвач. Премиерата на пиесата е била на 17 септември 1961 г. в Ню Йорк. 

---

Вторник, 22 ноември „Не аз“ от Самюел Бекет, документален запис на Радиотеатър на живо в Първо студио на БНР от 2005 г., постановка на Иван Добчев, сценография на Станислав Памукчиев, музика на живо на Асен Аврамов с участието на Жорета Николова, Снежина Петрова и Вяра Табакова. Този кратък драматичен монолог е написан в продължение на 10-ина дни през 1972 г. от Самюел Бекет. Премиерата е в рамките на „Самюел Бекет Фестивал“ в Lincoln Center, в Ню Йорк на 22 ноември 1972 година. 

---

Сряда, 23 ноември „Кралят умира“ от Йожен Йонеско, запис на спектакъла на Бургаския театър „Адриана Будевска“ от 1998 г. под режисурата на Борислав Чакринов и с участието на Йосиф Сърчаджиев, Артюн Минасян, Аглика Бояджиева, Димитрина Тенева, Антоанета Кръстникова и Николай Стоименов.

---

Четвъртък, 24 ноември „Затворниците от Алтона“ от Жан Пол Сартър, запис от 1994 г. на режисьора Петко Джамбазов с участието на Леда Тасева, Лидия Вълкова, Васил Димитров, Николай Калчев, Радко Дишлиев.

---

Петък, 25 ноември „Линейката“ от Ги Фоаси, постановка на Юри Статков от 1985 г. с участието на Маргарита Дупаринова, Леда Тасева, Мариана Аламанчева, Николай Джунов.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род.“

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 239 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.