"В София се освобождава терен - благодарение на задкулисна далавера. И ние боязливо предлагаме на мястото на Царските конюшни да се построи специализиран концертен комплекс." Това каза в интервю за в. "Сега" диригентът и композитор проф. Пламен Джуров. Той обяснява идеята на радио "Класик FM", което пусна подписка на спорния терен на бул. "Дондуков" да се вдигне нова зала.

Проблемът е, че никой от авторите и поддръжниците на идеята не казва в прав текст, че това означава да се сринат старинните постройки на бившите Царски конюшни, по-късно Царски гараж. Те са групов паметник на културата и идеята е да се запазят, а не да се унищожат. Точно затова стана скандалът с продажбата им - продадени са на безценица и на тяхно място е било планирано да се строи нова сграда. 

Преди близо два месеца се разбра, че имотът е разделен на три части, за да се намали продажната стойност на всяка от тях. Причината е, че продажбата на държавен имот за над 500 хил. лв. става с решение на Министерския съвет. Така общо 7.5 дка идеални части са изтъргувани за 658 870 лв. на "Евротранс билд", а собственикът му Янко Иванов обяви намерението си да строи. Вече има 4 дела в съда, по които се иска инщожност на сделките. 

Пламен Джуров обясни и трагичното положение с музикалните зали:

"Привидно в София има изобилие от зали, но всички те са ведомствени и нямат условия и режим на концертни. За да бъде концертна, залата трябва да отговаря на конкретни условия като интериор, инструментариум и акустика, както и режим на ползване. Нивото на културната инфраструктура определя и влияе на културното ниво на всеки град. Не случайно ние, музикантите, си позволяваме по-остри думи. Всякакви възвишени приказки за международно културно сътрудничество, за световния ни принос звучат комично, ако ги няма условията за него.

Съзнавам, че реакцията ни може да изглежда наивна, ненавременна и донкихотовска. Никой от нас не си прави илюзията, че това ще стане след година, след две. Но мечтаем българският парламент, правителство, община да приемат идеята... Така е станало през 1923 г. - още тогава в българския парламент се обсъжда идеята за бъдещата зала "България" и Софийската опера. Реализацията на залата тръгва едва през 1932 г., тоест след девет години, а на Софийската опера още по-късно, но е имало стабилна и ясна перспектива. Нямам гаранции за подобно отношение, но имам надежди.

Диригентът разказа, че бил разочарован от акустиката на голямата зала в концертно-конгресния център във Варна. Заради лошо задание акустикът на Гевандхаус оркестър не се справил добре. 

"Повърхностното налагане на "мултифункционалност" в строителството, мисленето с най-общи понятие за култура и музика снижават критериите ни в разбирането за специфика на всеки вид и жанр сценично изкуство", казва диригентът. Той посочва, че с добра акустика са залите в Сливен, Добрич и Русе. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.