Библиотеки – повече читатели, по-малко заети книги
През 2014 г. библиотеките с фонд над 200 хил. единици са 48, или с 2 повече от предходната година. Библиотечният фонд се състои от 33 595 хил. документа: книги, вестници, списания, бюлетини и др. Регистрираните читатели са 250 хил., което е с 16.3% повече в сравнение с предходната година. Посещенията в библиотеките също се увеличават (с 21.6%) и надхвърлят 4 млн. Заетите книги намаляват - 27 броя средно при 29 през 2013 г.
С най-висок дял от общия библиотечния фонд са книгите - 56.0% (18,8 млн., следвани от аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, патенти и стандарти и микроформи - 29.3% и периодика - 14.7%.
В Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" през 2014 г. има регистрирани 7, 9 млн. библиотечни документа, което е с 45 хил. повече в сравнение с предходната година. В 27-те регионални библиотеки в областните центрове фондът е 11,9 млн. и се увеличава 4% в сравнение с предходната година

Кино – по-малко български филми
През 2014 г. са произведени 114 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, от които 16 за киномрежата, 96 за телевизията и два за други цели. В сравнение с 2013 г. се наблюдава спад с 42.9% в общия брой на произведените пълнометражни филми, като през 2014 г. те са 16, от които 13 са за киномрежата, а два - за телевизията (сериали с общо 18 епизода). Броят на произведените късометражни и среднометражни филми е 98, от които игралните са 7, документалните и образователните - 83, и анимационните - 8. В сравнение с 2013 година увлечението е с 14.7%.
В края на 2014 г. броят на кината в страната е 49, а на киноекраните – 196, като увеличението е съответно с 9 и 39. Прожекциите в кината се увеличават с 13.6%, а посещенията - със 7.1%. Прожектирани са 5414 филма: 586 български, 1 283 европейски, 3 140 от САЩ и 405 от други страни.
Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 19 със 148 хил. прожекции, посетени от 2.8 млн. зрители. В столицата функционират 15 кина с 92 екрана, в които са прожектирани 2 346 филма.

Музеи – входът без пари привлича посетители
204-те музея  се разделят на 86 общи и 118 специализирани (включително художествени галерии). Движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7,6 млн.  фондови единици, като техният брой се увеличава с 1.9% в сравнение с 2013 г. Посещенията през 2014 г. са 4 781 хил. и се увеличават с 3%. Приблизително една шеста от тях (764 хил.) са осъществени в дните със свободен вход. Отчетено е и увеличение на посещенията на чужденци - с 10 хил., или с 1.3% повече в сравнение с предходната година.
Общите приходи през 2014 г. са 44,1 млн. лв. и в сравнение с 2013 г. се увеличават с 3%.

Театри – повече представления
В действащите 72 театъра е имало 14 694 представления, посетени от 2,3 млн. зрители. В сравнение с 2013 г. представленията се увеличават с 1.6%, а посещенията - с 5.7%. Увеличава се и средният брой посетители на едно представление от 150 души през 2013 г. на 157 души през 2014 г.
Разпределението на театрите по вид и представени постановки през 2014 г. е: 35 драматични театъра с 5964 спектакъла; 22 куклени с 5 841 спектакъла; 7 оперни и балетни театъра с 1 076 спектакъла; 6 драматично-куклени театъра с 1532 спектакъла; 2 оперетни театъра с 281 спектакъла. Приходите през 2014 г. са 68,6  млн.лв., като 23.1% от тях са приходи от билети и от участия в турнета.

Концерти – 10% ръст
През 2014 г. в страната развиват дейност 59 музикални колектива - 6 филхармонии, 30 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 23 оркестъра. Представленията им се увеличават с 10%, а посещенията - с 9.5% в сравнение с 2013 г. Дружества, сдружения и музикални компании са организирали 27 рецитала, посетени от 2280 зрители. Осъществени са 837 концерта, посетени от 511 хил. души. 53% от тях са посетили поп, рок и фолк концерти.



Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.