Библиотеки – повече читатели, по-малко заети книги
През 2014 г. библиотеките с фонд над 200 хил. единици са 48, или с 2 повече от предходната година. Библиотечният фонд се състои от 33 595 хил. документа: книги, вестници, списания, бюлетини и др. Регистрираните читатели са 250 хил., което е с 16.3% повече в сравнение с предходната година. Посещенията в библиотеките също се увеличават (с 21.6%) и надхвърлят 4 млн. Заетите книги намаляват - 27 броя средно при 29 през 2013 г.
С най-висок дял от общия библиотечния фонд са книгите - 56.0% (18,8 млн., следвани от аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, патенти и стандарти и микроформи - 29.3% и периодика - 14.7%.
В Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" през 2014 г. има регистрирани 7, 9 млн. библиотечни документа, което е с 45 хил. повече в сравнение с предходната година. В 27-те регионални библиотеки в областните центрове фондът е 11,9 млн. и се увеличава 4% в сравнение с предходната година

Кино – по-малко български филми
През 2014 г. са произведени 114 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, от които 16 за киномрежата, 96 за телевизията и два за други цели. В сравнение с 2013 г. се наблюдава спад с 42.9% в общия брой на произведените пълнометражни филми, като през 2014 г. те са 16, от които 13 са за киномрежата, а два - за телевизията (сериали с общо 18 епизода). Броят на произведените късометражни и среднометражни филми е 98, от които игралните са 7, документалните и образователните - 83, и анимационните - 8. В сравнение с 2013 година увлечението е с 14.7%.
В края на 2014 г. броят на кината в страната е 49, а на киноекраните – 196, като увеличението е съответно с 9 и 39. Прожекциите в кината се увеличават с 13.6%, а посещенията - със 7.1%. Прожектирани са 5414 филма: 586 български, 1 283 европейски, 3 140 от САЩ и 405 от други страни.
Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 19 със 148 хил. прожекции, посетени от 2.8 млн. зрители. В столицата функционират 15 кина с 92 екрана, в които са прожектирани 2 346 филма.

Музеи – входът без пари привлича посетители
204-те музея  се разделят на 86 общи и 118 специализирани (включително художествени галерии). Движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7,6 млн.  фондови единици, като техният брой се увеличава с 1.9% в сравнение с 2013 г. Посещенията през 2014 г. са 4 781 хил. и се увеличават с 3%. Приблизително една шеста от тях (764 хил.) са осъществени в дните със свободен вход. Отчетено е и увеличение на посещенията на чужденци - с 10 хил., или с 1.3% повече в сравнение с предходната година.
Общите приходи през 2014 г. са 44,1 млн. лв. и в сравнение с 2013 г. се увеличават с 3%.

Театри – повече представления
В действащите 72 театъра е имало 14 694 представления, посетени от 2,3 млн. зрители. В сравнение с 2013 г. представленията се увеличават с 1.6%, а посещенията - с 5.7%. Увеличава се и средният брой посетители на едно представление от 150 души през 2013 г. на 157 души през 2014 г.
Разпределението на театрите по вид и представени постановки през 2014 г. е: 35 драматични театъра с 5964 спектакъла; 22 куклени с 5 841 спектакъла; 7 оперни и балетни театъра с 1 076 спектакъла; 6 драматично-куклени театъра с 1532 спектакъла; 2 оперетни театъра с 281 спектакъла. Приходите през 2014 г. са 68,6  млн.лв., като 23.1% от тях са приходи от билети и от участия в турнета.

Концерти – 10% ръст
През 2014 г. в страната развиват дейност 59 музикални колектива - 6 филхармонии, 30 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 23 оркестъра. Представленията им се увеличават с 10%, а посещенията - с 9.5% в сравнение с 2013 г. Дружества, сдружения и музикални компании са организирали 27 рецитала, посетени от 2280 зрители. Осъществени са 837 концерта, посетени от 511 хил. души. 53% от тях са посетили поп, рок и фолк концерти.



Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Виното е доказателство, че Бог ни обича и иска да сме щастливи.“

Бенджамин Франклин, американски общественик, учен, автор и издател, роден на 17 януари преди 315 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.