Фотоизложба „Детство без адрес“ е открита  в Градската градина пред Народния театър „Иван Вазов“, съобщи nmd.bg. 32 платна показват  мигове от живота на деца в риск, с които сдружение “Деца и юноши” работи през последните години.

Авторите на фотографиите Николай Миланов и Татяна Лазова поставят въпросите „Бедността има ли детство?“ и „Имам ли право на детство?“, а и много други.

„Обществото ни все още не е добре запознато с професионалните и ефективни практики за преодоляването на социалната изолация на деца и семейства, живеещи в крайна бедност. Съществуващата изолация е предпоставка за задълбочаване на проблемите, взаимно отхвърляне и дори възникване на конфликти. По-добрата информираност показва не само проблемите, но и дава решения за преодоляването на тази социална изолация“, смятат от организацията, която е инициатор на събитието – сдружение „Деца и юноши“.

Фокус е върху това, че децата, които живеят и растат при изключително тежки условия, също могат да имат своите постижения и да се развиват успешно, ако имат тази възможност. Всяко дете трябва да порасне с грижа и закрила, да има радостно детство, за да стане пълноценен възрастен, е посланието на инициативата.

„Героите на тази изложба се радват, когато ги ценим, и се сърдят, когато не ги уважават. Играчките и дрехите, които им носят радост и топлина, са тези, които вече са непотребни за нас. Те си нямат „детска стая“, а тяхната площадка за игра е улицата. Тук ще видим как с радост и огромно желание децата участват в различни образователни програми и занимания, защото се чувстват спокойни, оценени, забелязани и значими”, казват организаторите.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.