Фотоизложба „Детство без адрес“ е открита  в Градската градина пред Народния театър „Иван Вазов“, съобщи nmd.bg. 32 платна показват  мигове от живота на деца в риск, с които сдружение “Деца и юноши” работи през последните години.

Авторите на фотографиите Николай Миланов и Татяна Лазова поставят въпросите „Бедността има ли детство?“ и „Имам ли право на детство?“, а и много други.

„Обществото ни все още не е добре запознато с професионалните и ефективни практики за преодоляването на социалната изолация на деца и семейства, живеещи в крайна бедност. Съществуващата изолация е предпоставка за задълбочаване на проблемите, взаимно отхвърляне и дори възникване на конфликти. По-добрата информираност показва не само проблемите, но и дава решения за преодоляването на тази социална изолация“, смятат от организацията, която е инициатор на събитието – сдружение „Деца и юноши“.

Фокус е върху това, че децата, които живеят и растат при изключително тежки условия, също могат да имат своите постижения и да се развиват успешно, ако имат тази възможност. Всяко дете трябва да порасне с грижа и закрила, да има радостно детство, за да стане пълноценен възрастен, е посланието на инициативата.

„Героите на тази изложба се радват, когато ги ценим, и се сърдят, когато не ги уважават. Играчките и дрехите, които им носят радост и топлина, са тези, които вече са непотребни за нас. Те си нямат „детска стая“, а тяхната площадка за игра е улицата. Тук ще видим как с радост и огромно желание децата участват в различни образователни програми и занимания, защото се чувстват спокойни, оценени, забелязани и значими”, казват организаторите.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.