Турското правителство е изпратило официално оплакване до канцлера Ангела Меркел срещу комик от обществената телевизия ZDF и настоява за наказание, съобщи tagesschau.de. Прегрешението на Ян Бьомерман е, че е написал сатирично стихче за турския президент Реджеб Ердоган.  Поводът за сатирата е протест на Ердоган срещу предаване по другата обществена телевизия NDR - "Еxtra 3". Срещу Бьомерман вече е образувано следствие. 

Ако водещият бъде обвинен и даден на съд за обида на чужда държава, може да получи до 3 г. затвор. Това обаче е малко вероятно, твърди правният експерт на ARD Франк Бройтигам. Ако въобще се стигне до наказание, водещият най-много да бъде глобен, смята юристът. 

Канцлерът Ангела Меркел също се е включила по темата, като в телефонен разговор с турския премиер Ахмет Давутоглу се е съгласила, че сатирата е била „обидна със сигурност”. За това тя отнесе остра критика от депутат от турски произход от партия Левите – той я обвини, че се изживявала като прокурор и съдия. Защити я Елмар Брок, депутат в европарламента,  с думите, че и тя имала право да изказва мнение. Той все пак се надява, че на водещия ще му се размине, въпреки че сатирата му е проява на лош вкус.

В дебатите се включи и възрастният култов кабаретист Диди Халеворден (80). Той посвети песен на Ердоган и я публикува на страницата си във „Фейсбук”. Тя ще предизвика още по-голям скандал, тъй като в нея турският президент е наречен терорист. Халеворден му се присмива, че пращайки ноти, всъщност популяризира сатирата срещу себе си. 

Меркел отнесе критики и за това, че не се е възползвала от случая да покаже на Турция какво означава свободата на словото. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).