С поредица от събития Полският институт в България ще отбележи 100-годишнината от рождението на Taдеуш Кантор - един от най-важните творци и реформатори на театъра от ХХ в. Честванията на Годината на Тадеуш Кантор преминават под патронажа на ЮНЕСКО.

На 12 май в сградата на културния център (София, ул. „Веслец“ 1, вход свободен) от 18 ч ще се състои среща с актьорите и режисьорите Tереса и Анджей Велмински. Те са работили с Тадеуш Кантор от 1973 до 1990 г. - участват във всички реализации и турнета на неговия „Театър Крикот 2”. Ще бъде прожектиран и култовият спектакъл „Велополе, Велополе“ .

ТАДЕУШ КАНТОР (1915-1990) – режисьор, автор на хепънинги, художник, сценограф, писател, теоретик на изкуството, актьор в собствените си представления, преподавател в краковската Художествена академия. Автор на творчески манифести, един от основателите на Краковската група и основател на световноизвестния „Театър Крикот 2”. През 1975 г. подготвя спектакъла „Мъртвият клас“, представляващ манифест на идеята му за „Театър на смъртта“. Оттогава театърът на Кантор и цялото му творчество са обявени за феномен, a поредните спектакли обикалят света в рамките на организирани турнета. През този период Кантор е определян като „най-световния от полските творци и най-полския от световните творци”. Най-известните му спектакли са „Мъртвият клас”, „Велополе, Велополе“, „Да пукнат дано артистите“ и „Никога повече няма да се върна тук“.

Сега Tереса и Анджей Велмински изнасят лекции и организират работилници, посветени на историята, теорията (философията) и сценичните практики на „Театър Крикот 2” – в Щутгарт, Роменмотие, Роте фабрик в Цюрих, Scuola Teatro Dimitri Verscio, Loughborough University UK, Вашингтонски университет, Йейл в САЩ, Rose Bruford College в Лондон, Техеранския университет и School of Arts/Luca Leuven, Belgia.


Ето и програмата на Tереса и Анджей Велмински в София:

Съвместно с НАТФИЗ
13 май, сряда
14.00-17.00, аула на НАТФИЗ,  ул. „Г.С.Раковски“ 108A
    Работилница на Tереса и Анджей Велмински: „Предметът и как да си служим с него, сценично поведение” за студенти и преподаватели от всички театрални училища и специалности.
Работилницата се провежда на английски език.

17.30- 20.00,  кинозала на НАТФИЗ,  ул. „Г.С.Раковски“ 108A
Участие на Tереса и Анджей Велмински в семинара „Teатърът на смъртта на Тадеуш Кантор”. Водещ – проф. Камелия Николова, ръководител на катедра „Театрознание“.

    Прожекция на спектакъла  „Мъртвият клас. Сеансът на Тадеуш Кантор”  - реж. Анджей Вайда (1976, 72 мин.). Дискусия с участието на студенти и преподаватели от специалности кино и театър. 

Съвместно с Департамент „Teaтър” на Нов български университет
14 май, четвъртък
14.00-17.00 ч., зала 508, I корпус, НБУ, ул. „Монтевидео“ №21
    Работилница на Tереса и Анджей Велмински: „Предметът и как да си служим с него, сценично поведение” за студенти от всички специалности.
Информация: Департамент „Teaтър”, НБУ, на сайта на департамента http://www.nbu.bg/index.php?l=439
Работилницата се провежда на английски език.
18.00 – зала 409, I корпус, НБУ,  ул. „Монтевидео“ №21
    Прожекция на документалния филм „Hommage a Kantor” – реж. Кшищоф Миклашевски (1997, 49 мин.) в рамките на семинара „Съвременен театър: практики, политики, фигури” на проф. Виолета Дечева с участието на Тереса и Анджей Велмински. Дискусия.
15 май, петък
14.00-17.00 ч., зала 508, I корпус, НБУ,  ул. „Монтевидео“ № 21
    Работилница на Tереса и Анджей Велмински
18.00 ч. – галерия УниАрт, Нов български университет,  ул. „Монтевидео“ №21
    Прожекция на спектакъла „Мъртвият клас. Сеансът на Тадеуш Кантор”  - реж. Анджей Вайда (1976, 72 мин.) с участието на Tереса и Анджей Велмински. Срещата се провежда в рамките на семинара „Съвременен театър: практики, политики, фигури” на проф. Виолета Дечева.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.