Смолянският театърът е предал т.нар. оздравителен план, в който подробно са описани бъдещи стъпки, за да може да подобри финансовото о си състояние, каза за “Хоризонт“ директорът му Румен Бечев. Тази той става на 65 години и това по ирония на съдбата съвпада със заплахата на Министерството на културата да бъде превърнат в открита сцена – тоест трупата да бъда разпусната и да гостуват постановки от други градове. 

„Съществуването на Родопския драматичен театър е въпрос на национална сигурност, защото това е един много сложен район, в който от край време заедно живеят различни етноси... Има много стойностни неща в нашия репертоар, които са конкретно свързани с нашия регион - например пиесата на Петър Тодоров "Ромео и Жулиета от Дулево", която е на чист родопски диалект”, каза Бечев. 

„За мен тази бомба е заложена от Министерството на културата – тази криза, която в момента се развихри в българския театър”, коментира и театралния режисьор Петър Тодоров, директор на театралния фестивал "Забранено за възрастни" и председател на фондация "За Родопите". „Само миналата година три пъти се промени т.нар. методика, по която се финансират държавните театри, а в момента има система, че те вземат субсидия по 2.50 лв. върху всяко взето левче от билетче. Абсолютно всички драматични държавни театри са сложени под един знаменател – това е абсолютно закопаващо за театрите в провинцията”, каза той.

Актрисата Десислава Минчева поясни: „Имахме много неравен старт чисто финансово – четири години театърът беше затворен, беше ликвидирана една цяла система и в един момент след тези години се създаде нова структура без никаква финансова подкрепа.” Тя допълни, че един от най-големите проблеми на актьорите и на техническия е липсата на транспорт, а там отиват една голяма част от финансите като разход. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В областта на импровизацията музиката принадлежи на циганите. Без тях тя няма силата да съществува.“

Ференц Лист, унгарски пианист и композитор, роден на 22 октомври преди 209 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.