Петиция за оттеглянето на Христо Мутафчиев от поста председател на Съюза на артистите в България е публикуван в портала peticiq.com. Обвиненията са, че той е превърнал обществената организация в лична фирма, че отказва да защитава правото на труд, правото на достойно заплащане и правото на развитие и разширяване на възможностите за творчество на българските артисти. 

Мутафчиев „взриви” актьорската гилдия с изказването си, че ако театрите не покрият финосовите изисквания на министерството на културата, ще бъдат разпуснати, а на тяхно място ще дойдат „мечките”, които ще напълнят театралните салони в провинцията. Той описа ситуацията така:

„Тогава вече има държавна поръчка и тя казва: „Театърът в Смолян може да има 4 нови заглавия за тази година и след това получавате 200 000 лв. като един проект е на стойност 50 000 лв. Кандидатствайте, моля!“. Тогава няма трупа, има само хора, които поддържат сцената адекватна, за да може да се случват тези събития. И тогава идват „мечките“ и показват друга култура на града, не само местните творци. Това е идеята, към която се върви. И ако се направи такъв тип поправка на закона, тези три месеца ще бъдат достатъчни и когато се види накрая на това тримесечие кой от театрите не се справя, автоматично се самопреобразува.“

В същото време  актрисата Слава Георгиева от ловешкия театър написа отворено писмо до Мутафчиев, в което изразява негодуванието си от реформата, която обрича провинциалните театри. То гласи:

Отворено писмо

До председателя на САБ  Христо Мутафчиев

и Валентин Танев, председател на Гилдията на актьорите

Христо, обръщам се към теб, защото се познаваме… Ти беше „мечка” в нашия театър и заедно сме изиграли над 40 представления. А Вальо е сегашната ни „мечка”.

Ти, Христо, най-добре знаеш как се репетира и играе в Ловеч и какви представления се правеха…, представления, които благодарение на така защитаваната от теб реформа вече не са възможни. Знаеш всеотдайността на артистите и техническите ни служби. Знаеш, че само смъртен акт е извинение за отсъствие от работа на всеки един от театъра. Самият ти казваше, че сме по-добри от теб, защото нямаше достатъчно време да репетираш – зает със снимки и участия в цяла България.

Помниш „На хубавия, син Дунав”, нали?

Знаеш и че в нашия театър работехме почти всеки сезон с Грети, Бина, Добчев, Поляков, Юлия Огнянова, Йосиф Сърчаджиев. Питай ги как се работи с нас! Питай ги! Защото те идваха не заради баснословни хонорари, а за символични суми единствено заради трупата на Ловешкия театър. Самоотвержената ни работа и талантът ни са били цената на техните гастроли, а наградата – отличията от фестивали.

Вальо не знае и няма да разбере, защото заедно с две други „мечки” ни отне правото да работим. Отнеха ни парите поне за поне три стойностни представления. С парите, дадени му за постановката на комедията „Търся си нов мъж”, ние можехме да направим минимум три представления, при това с добри режисьори. Вашата „реформа”, Христо, ни отне тази възможност. Превърна ни в „мечкарник”, както и повечето театри в провинцията.

И това е само една от причините, заради които престанахме да членуваме в САБ. Той стана не Съюз на артистите, а на „мечките“ (използвам твоето определение).

Знаеш ли, Христо, какво значи да си актьор в провинциален театър? Знаеш ли, че това е обреченост? И че докато един ваш „мечешки” хонорар само за едно представление е колкото месечната ни заплата, ние работим безусловно за нашата публика…, понякога седмици без почивка.

Ние не станахме „мечки”, защото нямахме време за участия в кино и телевизия… И не защото сме по-лоши артисти от твоите „мечки”, просто не ни оставаше време заради заетостта ни в театъра.

Знаеш ли какво е да играеш в зали, които не се отопляват по пет дни седмично? Знаеш ли какво е да репетираш и играеш на 5 градуса? Или с температура 39 да се качваш в студения бус и да тръгваш в турне? Да си купуваш гримовете сама и да си носиш дрехи от къщи, защото театърът няма пари?

Знаеш ли, че когато аз самата се разболях от рак, не съм ползвала нито един ден болнични? След операцията още с конците тръгнах на работа. После ходех едновременно на химио- и лъчетрапия и… на репетиции и представления. Никой в театъра не разбра какво ми се случва – правех го от любов към работата си…, а може би от глупост.

Не съм само аз. Познавам много други прекрасни колеги, които са играли болни.

И сега да ме наричаш мързелива…, да твърдиш публично и да внушаваш на хората, че лежа на гърба на държавата, дълбоко ме обижда и ме прави много гневна, Христо!

Затова отказвам да ме представляваш пред министерството!

Отказвам да ме представляваш и пред моята публика!

Отказвам да приема, че трупите на театрите в провинцията са непотребни!

Отказвам да приема, че театърът не е изкуство, а евтино забавление!

Отказвам да приема измерването на работата на театрите в левчета от продадени билети, а не по качеството на спектаклите им!

Изкуството не се мери с пари, Христо!

Аз съм актриса и държа на достойнството си – моето и това на колегите ми. И ще се боря за правото си да правя изкуство, а не евтина чалга.

Обръщам се не към министъра, защото той не знае това и повтаря като папагал вашите думи – но вие знаете. Вие прекрасно знаете, но му внушавате нашата безполезност заради личните си ползи. И в това е голямата ви вина към съсловието. Непростима.

И ме боли…, боли с най-страшната болка – предателство от близък!

Много ме боли, Христо!

Слава ГЕОРГИЕВА, актриса, носител на наградaта „Ловешки меч” за театър

(която ми е по-скъпа от всички спазарени „Икари“)

 

Коментари  

+2 #3 niki kukolev 18-02-2016 20:46
Реформата наистина е недообмислена и основната й цел е да свие колкото може разходите за българските театри и най-вече за тези в провинцията. Нещо, което се случва и в други изкуства. Разбира се, в днешно време във всяка сфера публичните средства трябва да се харчат разумно и ефективно, но изкуствата все пак не са само и най.вече бизнес. Културата ни се нуждае от добри мениджъри, които разбират от добро управление на финансовите ресурси, но и познават значението на културното творчество като духовен фундамент на общественото ни развитие. Подобна трябва да е функцията на Министерството на културата на държавно равнище. Но както казва моя колега, МК е на път да се превърне в министерство на столичните културни институции, поради което би било добре да се преструктурира в отдел на Столична община.
Цитиране
0 #2 niki kukolev 18-02-2016 20:43
Реформата наистина е недообмислена и основната й цел е да свие колкото може разходите за българските театри и най-вече за тези в провинцията. Нещо, което се случва и в други изкуства. Разбира се, в днешно време във всяка сфера публичните средства трябва да се харчат разумно и ефективно, но изкуствата все пак не са само и най.вече бизнес. Културата ни се нуждае от добри мениджъри, които разбират от добро управление на финансовите ресурси, но и познават значението на културното творчество като духовен фундамент на общественото ни развитие.
Цитиране
+4 #1 Вельо Горанов 18-02-2016 12:43
Поздравления Слава и поклон! Всичко което казваш е истина! Работил съм в Ловешкия театър и знам че е така. Вярно и това, което казваш за Христо Муфта-фчиев - като не успяха да вземат Сълзата за себе си - хвърлиха око на провинциалните театри. Но не е само това, питам те - парите, кой ще ги раздава? Пак той!!
Цитиране
  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

Джани Родари, италиански писател, роден на 23 октомври преди 98 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Потомците на Баба Тонка и „народният“ съд“

„На 2 срещу 3 ноември 1944 г.  внучката на Баба Тонка – Тонка Просеничкова и съпругът й директорът на Мъжката гимназия „Княз Борис Първи” в Русе, Нико Просеничков, са застреляни“, пише в книгата си Веселина Антонова.

От Ла-ла-ленд до Луната

"Първият човек" разказва за Нийл Армстронг и неговия легендарен полет

„Осигуряване и осигурителен пазар“ - книга не само за студенти

Особено внимание се отделя на същността и съвременните черти на капиталовопокривното осигуряване, без познаването на които не може да се разбере логиката на осигурителните пазари.