Петиция за оттеглянето на Христо Мутафчиев от поста председател на Съюза на артистите в България е публикуван в портала peticiq.com. Обвиненията са, че той е превърнал обществената организация в лична фирма, че отказва да защитава правото на труд, правото на достойно заплащане и правото на развитие и разширяване на възможностите за творчество на българските артисти. 

Мутафчиев „взриви” актьорската гилдия с изказването си, че ако театрите не покрият финосовите изисквания на министерството на културата, ще бъдат разпуснати, а на тяхно място ще дойдат „мечките”, които ще напълнят театралните салони в провинцията. Той описа ситуацията така:

„Тогава вече има държавна поръчка и тя казва: „Театърът в Смолян може да има 4 нови заглавия за тази година и след това получавате 200 000 лв. като един проект е на стойност 50 000 лв. Кандидатствайте, моля!“. Тогава няма трупа, има само хора, които поддържат сцената адекватна, за да може да се случват тези събития. И тогава идват „мечките“ и показват друга култура на града, не само местните творци. Това е идеята, към която се върви. И ако се направи такъв тип поправка на закона, тези три месеца ще бъдат достатъчни и когато се види накрая на това тримесечие кой от театрите не се справя, автоматично се самопреобразува.“

В същото време  актрисата Слава Георгиева от ловешкия театър написа отворено писмо до Мутафчиев, в което изразява негодуванието си от реформата, която обрича провинциалните театри. То гласи:

Отворено писмо

До председателя на САБ  Христо Мутафчиев

и Валентин Танев, председател на Гилдията на актьорите

Христо, обръщам се към теб, защото се познаваме… Ти беше „мечка” в нашия театър и заедно сме изиграли над 40 представления. А Вальо е сегашната ни „мечка”.

Ти, Христо, най-добре знаеш как се репетира и играе в Ловеч и какви представления се правеха…, представления, които благодарение на така защитаваната от теб реформа вече не са възможни. Знаеш всеотдайността на артистите и техническите ни служби. Знаеш, че само смъртен акт е извинение за отсъствие от работа на всеки един от театъра. Самият ти казваше, че сме по-добри от теб, защото нямаше достатъчно време да репетираш – зает със снимки и участия в цяла България.

Помниш „На хубавия, син Дунав”, нали?

Знаеш и че в нашия театър работехме почти всеки сезон с Грети, Бина, Добчев, Поляков, Юлия Огнянова, Йосиф Сърчаджиев. Питай ги как се работи с нас! Питай ги! Защото те идваха не заради баснословни хонорари, а за символични суми единствено заради трупата на Ловешкия театър. Самоотвержената ни работа и талантът ни са били цената на техните гастроли, а наградата – отличията от фестивали.

Вальо не знае и няма да разбере, защото заедно с две други „мечки” ни отне правото да работим. Отнеха ни парите поне за поне три стойностни представления. С парите, дадени му за постановката на комедията „Търся си нов мъж”, ние можехме да направим минимум три представления, при това с добри режисьори. Вашата „реформа”, Христо, ни отне тази възможност. Превърна ни в „мечкарник”, както и повечето театри в провинцията.

И това е само една от причините, заради които престанахме да членуваме в САБ. Той стана не Съюз на артистите, а на „мечките“ (използвам твоето определение).

Знаеш ли, Христо, какво значи да си актьор в провинциален театър? Знаеш ли, че това е обреченост? И че докато един ваш „мечешки” хонорар само за едно представление е колкото месечната ни заплата, ние работим безусловно за нашата публика…, понякога седмици без почивка.

Ние не станахме „мечки”, защото нямахме време за участия в кино и телевизия… И не защото сме по-лоши артисти от твоите „мечки”, просто не ни оставаше време заради заетостта ни в театъра.

Знаеш ли какво е да играеш в зали, които не се отопляват по пет дни седмично? Знаеш ли какво е да репетираш и играеш на 5 градуса? Или с температура 39 да се качваш в студения бус и да тръгваш в турне? Да си купуваш гримовете сама и да си носиш дрехи от къщи, защото театърът няма пари?

Знаеш ли, че когато аз самата се разболях от рак, не съм ползвала нито един ден болнични? След операцията още с конците тръгнах на работа. После ходех едновременно на химио- и лъчетрапия и… на репетиции и представления. Никой в театъра не разбра какво ми се случва – правех го от любов към работата си…, а може би от глупост.

Не съм само аз. Познавам много други прекрасни колеги, които са играли болни.

И сега да ме наричаш мързелива…, да твърдиш публично и да внушаваш на хората, че лежа на гърба на държавата, дълбоко ме обижда и ме прави много гневна, Христо!

Затова отказвам да ме представляваш пред министерството!

Отказвам да ме представляваш и пред моята публика!

Отказвам да приема, че трупите на театрите в провинцията са непотребни!

Отказвам да приема, че театърът не е изкуство, а евтино забавление!

Отказвам да приема измерването на работата на театрите в левчета от продадени билети, а не по качеството на спектаклите им!

Изкуството не се мери с пари, Христо!

Аз съм актриса и държа на достойнството си – моето и това на колегите ми. И ще се боря за правото си да правя изкуство, а не евтина чалга.

Обръщам се не към министъра, защото той не знае това и повтаря като папагал вашите думи – но вие знаете. Вие прекрасно знаете, но му внушавате нашата безполезност заради личните си ползи. И в това е голямата ви вина към съсловието. Непростима.

И ме боли…, боли с най-страшната болка – предателство от близък!

Много ме боли, Христо!

Слава ГЕОРГИЕВА, актриса, носител на наградaта „Ловешки меч” за театър

(която ми е по-скъпа от всички спазарени „Икари“)

 

Коментари  

+2 #3 niki kukolev 18-02-2016 20:46
Реформата наистина е недообмислена и основната й цел е да свие колкото може разходите за българските театри и най-вече за тези в провинцията. Нещо, което се случва и в други изкуства. Разбира се, в днешно време във всяка сфера публичните средства трябва да се харчат разумно и ефективно, но изкуствата все пак не са само и най.вече бизнес. Културата ни се нуждае от добри мениджъри, които разбират от добро управление на финансовите ресурси, но и познават значението на културното творчество като духовен фундамент на общественото ни развитие. Подобна трябва да е функцията на Министерството на културата на държавно равнище. Но както казва моя колега, МК е на път да се превърне в министерство на столичните културни институции, поради което би било добре да се преструктурира в отдел на Столична община.
Цитиране
0 #2 niki kukolev 18-02-2016 20:43
Реформата наистина е недообмислена и основната й цел е да свие колкото може разходите за българските театри и най-вече за тези в провинцията. Нещо, което се случва и в други изкуства. Разбира се, в днешно време във всяка сфера публичните средства трябва да се харчат разумно и ефективно, но изкуствата все пак не са само и най.вече бизнес. Културата ни се нуждае от добри мениджъри, които разбират от добро управление на финансовите ресурси, но и познават значението на културното творчество като духовен фундамент на общественото ни развитие.
Цитиране
+4 #1 Вельо Горанов 18-02-2016 12:43
Поздравления Слава и поклон! Всичко което казваш е истина! Работил съм в Ловешкия театър и знам че е така. Вярно и това, което казваш за Христо Муфта-фчиев - като не успяха да вземат Сълзата за себе си - хвърлиха око на провинциалните театри. Но не е само това, питам те - парите, кой ще ги раздава? Пак той!!
Цитиране
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

"Умерено вкусвайте наслаждението, където е крайността - там няма наслада."

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 238 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.