Последният спектакъл за сезона на балета „Лешникотрошачката” беше изпратен с бурни и продължителни аплодисменти от публиката на Софийската опера и балет тази вечер. Блестяща в ролята на Маша беше солистката Боряна Петрова, в ролята на принца й партнира Емил Йорданов. 

Петрова летеше на сцената – изключително ефирна балерина, създадена за балетите на Пьотр Илич Чайковски и изваяна в школата „Ваганова” в Петербург. Тя е сред малкото актриси в България, владееща отлично техниката на руския класически балет и благодарение на класата си вече изигра много пъти Маша, както и главните роли в „Копелия”, „Дон Кихот”, а след броени дни и „Спящата красавица” – роля, в която, за жалост, не я видяхме в София, но пък ще дебютира в операта в Бари на 14 февруари. 

„Лешникотрошачката” е сред най-красивите балети на Чайковски и хореографа Мариус Петипа и е характерен с ярките си второстепенни  солови роли, в които изпъкнаха Катерина Петрова, Цецо Иванов, Вихра Маджарова, Памела Пандова и още обещаващи артисти. Кирил Иванов беше убедителен като вълшебника Дроселмайер. Диригентът Борис Спасов и оркестърът показаха обичайната си класа.

Залата на операта беше пълна с международна публика и много деца, а на финала зад кулисите лично бившият цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита поздравиха солистите и застанаха до Боряна Петрова и Емил Йорданов, за да се снимат с трупата на балета. Сакскобургготски поздрави изпълнителите за изключителното представление и сподели вълнението си от добрия спектакъл. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).