Последният спектакъл за сезона на балета „Лешникотрошачката” беше изпратен с бурни и продължителни аплодисменти от публиката на Софийската опера и балет тази вечер. Блестяща в ролята на Маша беше солистката Боряна Петрова, в ролята на принца й партнира Емил Йорданов. 

Петрова летеше на сцената – изключително ефирна балерина, създадена за балетите на Пьотр Илич Чайковски и изваяна в школата „Ваганова” в Петербург. Тя е сред малкото актриси в България, владееща отлично техниката на руския класически балет и благодарение на класата си вече изигра много пъти Маша, както и главните роли в „Копелия”, „Дон Кихот”, а след броени дни и „Спящата красавица” – роля, в която, за жалост, не я видяхме в София, но пък ще дебютира в операта в Бари на 14 февруари. 

„Лешникотрошачката” е сред най-красивите балети на Чайковски и хореографа Мариус Петипа и е характерен с ярките си второстепенни  солови роли, в които изпъкнаха Катерина Петрова, Цецо Иванов, Вихра Маджарова, Памела Пандова и още обещаващи артисти. Кирил Иванов беше убедителен като вълшебника Дроселмайер. Диригентът Борис Спасов и оркестърът показаха обичайната си класа.

Залата на операта беше пълна с международна публика и много деца, а на финала зад кулисите лично бившият цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита поздравиха солистите и застанаха до Боряна Петрова и Емил Йорданов, за да се снимат с трупата на балета. Сакскобургготски поздрави изпълнителите за изключителното представление и сподели вълнението си от добрия спектакъл. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Рей Бредбъри, американски писател, роден на 22 август преди 99 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.