Легендарната руска балерина Мая Плисецкая е починала в днес, 2 май, в Мюнхен, съобщи ТАСС. Причината за смъртта й е сърдечен удар. Постоянното й местожителство е в Испания, но в столицата на Бавария има жилище.

МАЯ ПЛИСЕЦКАЯ е родена в Москва през 1925 г. в известно еврейско семейство. Учи в Шпицберген, където баща ѝ Михаил Плисецки работи като инженер и директор на съветска минна компания, а после е генерален консул на СССР. През 1938 г. той е екзекутиран по време на сталинските чистки (реабилитиран при Хрушчов). Майка ѝ Ракел Месерер-Плисецкая (известна още като Ра Месерер), актриса в нямото кино, е арестувана и изпратена в трудов лагер на ГУЛАГ в Казахстан, заедно с нейното 7-месечно братче. Тогава Мая е осиновена от леля ѝ (сестра на майка ѝ) балерината Суламиф Месерер, до освобождаването на майка ѝ през 1941 г.

През Втората световна война е евакуирана заедно със семейството в Свердловск . В града няма условия за занимания с балет, но именно там е първото ѝ публично изпълнение на номера Умиращия лебед. Учи в Московското хореографско училище при голямата балерина Елизавета Гердт. За пръв път танцува в Болшой театър, когато току що е навършила 11 г. През 1943 г. завършва училището и постъпва в Болшой балет, където танцува до 1990 г.

Едни от най-адмирираните роли е на  Одет-Одил в „Лебедово езеро“ (1947) и Аврора в „Спящата красавица“ (1961). На 80-ия ѝ рожден ден "Файненшъл таймс" обобщава обществената оценка за Мая със следните думи: "Тя беше, и все още е звезда, "monstre sacre" на балета, последната изява на театрален блясък, искрящ, пламенен фар в света на слабо светещи таланти, съвършенство в свят на хубост." Следващата година император Акихито връчва на Мая Плисецкая "Premium Imperiale", неофициално считан за нобелова награда за изкуство.

Снимала се е в киното, автор е на 3 книги със спомени.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 163 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.