Легендарната руска балерина Мая Плисецкая е починала в днес, 2 май, в Мюнхен, съобщи ТАСС. Причината за смъртта й е сърдечен удар. Постоянното й местожителство е в Испания, но в столицата на Бавария има жилище.

МАЯ ПЛИСЕЦКАЯ е родена в Москва през 1925 г. в известно еврейско семейство. Учи в Шпицберген, където баща ѝ Михаил Плисецки работи като инженер и директор на съветска минна компания, а после е генерален консул на СССР. През 1938 г. той е екзекутиран по време на сталинските чистки (реабилитиран при Хрушчов). Майка ѝ Ракел Месерер-Плисецкая (известна още като Ра Месерер), актриса в нямото кино, е арестувана и изпратена в трудов лагер на ГУЛАГ в Казахстан, заедно с нейното 7-месечно братче. Тогава Мая е осиновена от леля ѝ (сестра на майка ѝ) балерината Суламиф Месерер, до освобождаването на майка ѝ през 1941 г.

През Втората световна война е евакуирана заедно със семейството в Свердловск . В града няма условия за занимания с балет, но именно там е първото ѝ публично изпълнение на номера Умиращия лебед. Учи в Московското хореографско училище при голямата балерина Елизавета Гердт. За пръв път танцува в Болшой театър, когато току що е навършила 11 г. През 1943 г. завършва училището и постъпва в Болшой балет, където танцува до 1990 г.

Едни от най-адмирираните роли е на  Одет-Одил в „Лебедово езеро“ (1947) и Аврора в „Спящата красавица“ (1961). На 80-ия ѝ рожден ден "Файненшъл таймс" обобщава обществената оценка за Мая със следните думи: "Тя беше, и все още е звезда, "monstre sacre" на балета, последната изява на театрален блясък, искрящ, пламенен фар в света на слабо светещи таланти, съвършенство в свят на хубост." Следващата година император Акихито връчва на Мая Плисецкая "Premium Imperiale", неофициално считан за нобелова награда за изкуство.

Снимала се е в киното, автор е на 3 книги със спомени.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 122 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

Да, той е талантлив - 20.3%
Не, в конфликт на интереси е - 75.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нека шоуто продължи

Първият сезон на „Йелоустоун“ (2018)  приключи и е време за оценка и коментари. Причината за високия рейтинг и одобрението на сериала е свързан с две имена – на Кевин Костнър и Тейлър Шеридан.

„Решение за ликвидация“ е направен вещо, но и семпло

Без да е шедьовър, той доставя емоции и настроение и е доказателство за доброто здравословно състояние на съвременното руско кино.

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.