В 16 ч. днес Радиотеатърът на БНР ще представи пиесата „Спомен за хвърчила“ по едноименния разказ на Труман Капоти. В постановката участват Меглена Караламбова и Веселин Мезеклиев. Автор на драматизацията и режисьор е Илия Атанасов.

Ето представянето от bnr.bg:

„Една завладяваща история – спомен за далечното детство. Героят с болка и радост си припомня първите седем години от своя живот. Отглежда го далечна негова леля, която никога не се е отдалечавала на повече от пет мили от дома си, никога не е чела нещо друго, освен комикси и Библията, никога не е стъпвала в кино, никога не е ходила на ресторант. Имат една единствена стая, която обитават. Не разполагат с пари, а само с онова, което роднините им дават, понякога и сами припечелват по нещо. Събират орехи, правят мармалад от сливи и праскови, печат сладки, участват в конкурси за най-подходящо име за ново кафе, например, мечтаят да получат големите награди. Имат и куче – Куийни, което е винаги край тях. 

На фона на изтерзаващата оскъдица и мизерия те са щастливи. За Коледа тази странна и пленителна жена винаги подарява на малкото момченце хвърчило, което тя собственоръчно е направила от материали, които е събирала из кофите за боклук през цялата година. И двамата излизат в полето и пускат хвърчилата, радостта им е пълнокръвна, истинска. Талантът на големия писател успява да ни внуши, че човекът носи царството Божие вътре в себе си, че е нужно само да се обърне навътре и да го види, стига душата му да е чиста, запазила детския си облик.”

КАПОТИ - Труман Стрекфус Персонс, е роден на 30 септември 1924 г. в Ню Орлианс, щата Луизиана в семейството на чиновник. Майка му, миска на конкурс за красота, го ражда на 16 години. Когато е едва 4-годишен, родителите му се развеждат и той прекарва детството си в местене от едни роднини при други. За известно време живее в Алабама, започва да пише на 8 години. През 1933 г. майката на Труман се омъжва повторно за Джоузеф Капоти - кубински бизнесмен, който осиновява Труман. През 1935 г. се преместват в Ню Йорк. Капоти е записан в престижно училище, но на 17 г. го напуска, за да стане журналист. Започва да пише за влиятелното американско списание "Ню Йоркър".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 85 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.