SKIF

Разходка зад кулисите, в гримьорните и във VIP ложата сред костюми и портрети на звезди, а за финал – предпремиерно представление на операта „Атила” от Джузепе Верди. В Нощта на театрите екип на skif.bg беше в кухнята на Софийската опера и балет и аплодира прекрасните изпълнения на сцената и извън нея. 

Посланиците на операта – солистката в балета Боряна Петрова (която вече се утвърди в главните роли в балетите „Лешникотрошачката”, „Дон Кихот” и „Копелия” и блести с класическата си игра, шлифована в прочутата академия „Ваганова” в Санкт Петербург) и тенорът Даниел Острецов, цял ден правиха турове с желаещите да надникнат в гримьорни, репетиционни зали, гардероби, ложи. По тайните стълбички на лабиринта на сградата посетителите видяха фотоизложба, запечатала мигове от звездни постановки, оперни и балетни костюми на Гена Димитрова и прими от балета, както и демонстрация как се поставя театрален грим. Огледаха се в огледалата в балетните зали, видяха палците и пачките на балерините.

На финала беше музиката на Верди – както винаги искряща като шампанско, мелодична, жива и неостаряваща. Около 150 зрители чуха блестящото сопрано Баясгалан Дашням - откритие на незабравимата Гена Димитрова. Монголската оперна прима изпълни ролята на принцеса Одабела в „Атила” – една от ранните, но много характерни опери на италианския маестро. Тя е идеална за първи стъпки на деца в операта, но за жалост подрастващите в залата бяха точно двама на брой. 

Венцеслав Анастасов беше отличен Ецио, а тенорът Даниел Дамянов блесна като Форесто. Светозар Рангелов като Атила беше без грешка на сцената отпред, но заради особеното сценографско и режисьорско решение глъхнеше върху подиума в задната й част, където героят му беше поставен неведнъж. 

Публиката оцени по достойнство завладяващите партии (особено въздействаща бе съвместната на Одабела, Форесто и Ецио) и всеотдайното свирене на оркестъра под диригенството на Велизар Генчев. 

„Българският Бродуей” също привлече публика тази вечер, видя skif.bg. Млади и възрастни напълниха Театъра на народната армия, сцените на „Сълза и смях” и „Славянска беседа”. За жалост повечето театри не направиха големи отстъпки на билетите и така не дадоха шанс на пенсионери и хора с ниски доходи да се насладят на изкуството на Мелпомена. Училищата също не се възползваха от все пак обявените намаления да напълнят салоните. Учениците бяха големият отсъстващ от тази Нощ на театрите – нещо, за което ще съжаляваме някой ден. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.”

Ал Пачино, американски актьор, роден на 25 април преди 78 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.