В Буенос Айрес е изложена най-скъпата колекция от старинни струнни инструменти в Южна Америка, съобщи classicfm.bg. Сред тях са цигулка Гуаданини, чиято изработка е приписвана на един от синовете на Страдивари, виола от 1690 г., цигулка Гобети, която е била собственост на Фриц Крайслер, образци на италианската лютиерска школа, изработени в Кремона, Венеция, Милано и Пиаченца.

„Най-скъпият и най-ценен инструмент е цигулката Гуарнери дел Джезу от 1732 г., която е била любимият предмет на Фернандес Бланко. Купил го е в Париж и е успял да договори изгодна цена. Тази Гуарнери е изработена без никакви дефекти, без нито една драскотина. Истинска рядкост!”, разказва концертмайсторът на Филхармонията в Буенос Айрес Пабло Сарави.

Шестте цигулки и три виоли са били собственост на Исак Фернандес Бланко – аржентинец, който често пътувал до Франция и купувал антики, старинни инструменти и облекла. През 1922 г. той основал първият частен музей в Аржентина в собственото си имение Паласио Ноел. Една част от предметите били негова собственост, а друга – дарение от местни аристократи. По-късно инструментите са дарени на Театро Колон. През 2006 г. ръководството му решава да ремонтира музея и да ги върне там. 

Сарави трябва да провери състоянието на скъпите цигулки и виоли. Пред испанската агенция ЕФЕ той казва, че е поверил възстановяването и настройването на инструментите на лютиер от Ню Йорк.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).