На 21 и 22 октомври от 19.00 ч Старозагорската опера ще представи шедьоврите „Севилският бръснар" от Росини и „Сватбата на Фигаро" от Моцарт (гостуване на Бургаската опера), съобщи dariknews.bg.

Двете музикални комедии са написани по пиесите на френския драматург Пиер дьо Бомарше. Те са представени в навечерието на Великата френска революция през 1784 г. и заради критиките към френския кралски двор авторът е хвърлен в затвора. Париж се развълнувал от кралския произвол и след пет дни Бомарше бил освободен. Наполеон нарича „Безумният ден, или Сватбата на Фигаро” - „първо действие на Френската революция”. По-късно Джоакино Росини и Волфган Амадеус Моцарт избират историите за шеговития севилски бръснар, който не зачита властта, за либрето на незабравимите си опери. Лоренцо да Понте преработва текста за „Сватбата на Фигаро”, а Чезаре Стербини – „Севилският бръснар”. 

„Севилският бръснар” е нова версия на италианския режисьор Игнацио Окипинти - свеж и модерен прочит на познатото заглавие. В главните роли ще влязат Иван Кабамитов – Фигаро, Николай Моцов - граф Алмавива, Десислава Стефанова - Розина, Пламен Кумпиков -  дон Базилио, Евгений Арабаджиев - доктор Бартоло, Нели Нечева - Берта и др. Диригент ще е Андрея Тарантино от Италия, диригент на хора - Младен Станев, концертмайстор - Паулина Колева.

В гастрола на Бургаската опера Фигаро ще е Делян Славов, Йордан Христозов - граф Алмавива, Нона Кръстникова - Графинята, Илина Михайлова - Сузана, Лина Пеева - Керубино, Марчелина ще бъде Маргит Бар от Австрия , Диман Панчев - Бартоло, Милен Динолов - Базилио. Диригент ще е босненецът Андрия Павлич, режисьор на спектакъла е Павел Герджиков, художник  - Чавдар Чомаков, диригент на хора - Невена Михайлова, пластика - Гриша Роглев, концертмайстор - Ваня Златева.

Двете класически представления са идеалният "вход" към операта за малки деца и ученици. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 220 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

Да, чудесна е - 78.1%
Не, обидна е - 21.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Портите на ада се отварят в Народния 

 

Постановката на Деян Пройковски оправдава очакванията на всички.

Невежата лапа мухи и вярва на плоски реклами

Хосе Карерас в София. Само че вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания.

Когато Сталин беше решил да умори от глад Западен Берлин

Всичко е описано най-подробно в книгата на известния германски историк и публицист Фолкер Коп "Дневник от блокадата на Берлин.