Младежкият театър „Николай Бинев” ще представи „Пилето” по романа на Уилям Уортън. Премиерата е на 2 октомври от 19 ч. на камерната сцена. Един от зрителите, гледали „Пилето” през октомври, ще получи изключителен подарък - полет с парапланер крос кънтри или алтернативно полет в морската синева (по избор), предоставени от OCEANIC Diving Centers.

Автор на пиесата е Наоми Уолъс. Тя е aмерикански драматург, поставян във Великобритания, Европа, Близкия Изток и САЩ. Нейната адаптация на „Пилето” за пръв път е играна в Лондон през март 1997 г.Преводът е на Харалампи Аничкин. Режисьор на спектакъла е Васил Дуев, по сценографията и костюмите работи Мира Петкова. В ролите влизат: Александър Хаджиангелов, Никола Стоянов, Петко Венелинов, Светослав Добрев, Стилиян Желязков и Ярослава Павлова. 

Режисьорът Васил Дуев казва за за спектакъла:

„Нашите герои предпочитат сънят, бленуването, мечтаенето пред обективния поглед върху сивия свят. И не просто предпочитат, а избират мечтата като победен ход срещу Света пълен с алчност, войни, завист и неразбирателство. Да, такива хора като  мечтателите неоцеляват на тази планета. Пилето, Ал и цялата банда герои на времето си не са в съгласие с тази планета. Те казват : „Спрете Земята! Искам да сляза.” И в нашата версия героите не искат да оцеляват в този контекст, в този усложнен свят и затова му обръщат гръб и отлитат от него... Избират живота в полет, въпреки риска да се разпаднат на атоми в стратосферата, защото знаят, че ще са летели.”

СЮЖЕТ 

Историята разказва за двама приятели, които са израснали заедно, и за травмите, които получат през Втората световна война. След бойното поле Пилето попада във военна психиатрична клиника, вярвайки че е птица. Най-добрият му приятел Ал се опитва да му помогне да се излекува, но и той самият страда психически. Историята прескача от техните ученически години до настоящето.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.