„България има население от около 6 млн. души и има над 50 държавни театъра. В Италия, която има население от около 60 млн., няма нито един държавен театър. Трябва да си говорим истината." Това каза Вежди Рашидов по bTV в неделя, цитиран от „Фокус”.

 „Като разбрахме, че има някои провинциални театри, за които аз на шега казвам, че бият Бродуей по посещаемост, видяхме, че не сме узрели още. Направихме висока ставка. Върху всеки билет от 5 лева, давахме 15 лева субсидия от държавата. Малко ли е това? Приходите от билетите оставаха също за театъра и така печалбата им още нараства. Общинските помощи и дарителски пари също оставаха в театъра. Бяхме направили всичко необходимо театрите да имат свои приходи”, обясни министърът.

Поводът за оправданията му е новото финансиране по идея на министерството от лятото, според което субсидията ще се дава на база 1 лев реализиран приход, а не на продаден билет, както досега. В резултат множество културни институции реагираха възмутено и обясниха, че това ги обрича на мизерия и дори затваряне. 

Министърът обаче не смята така, дори анонсира още реформи, макар и „бавни”. По повод на оставката на Сашо Морфов от Народния театър заради невъзможността му да се пребори за добро заплащане на трупата, Рашидов обяви:

„Никой не е свалил статута на Народния театър „Иван Вазов”. Има 4 театъра с национален статут. Трябва да знаем обаче, че статут не означава привилегии. Никой не е намалява нищо, а променихме начина на заплащане.”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.