СИЙКА ЛАПАЧКА

В навечерието на Новата година, на 31 декември, от 18.00 часа Старозагорската опера ще представи за пети път „Новогодишна наздравица” в Операта. Всички зрители, които изберат да започнат своето празнично новогодишно тържество от уютната зала на операта ще имат възможността да повдигнат настроението си с богата и атрактивна програма. Концерта ще дирижира забележителният диригент от Босна и Херцеговина Емир Нуханович, режисьор Славчо Николов, сценичен дизайн и костюми Гендони. Участват солистите на Държавна опера-Стара Загора Ивайло Джуров, Елена Петрова, Симона Кодева, Емилия Джурова, Марин Русинов, Инна Андреева, Тереза Бракалова, както и атрактивната двойка млади оперни певци Велин Михайлов и Лилия Илиева.

Особена чест е присъствието в програмата на именития френски пианист Ерик Бретон, който ще изпълни заедно с оркестъра на операта „Варшавския концерт” на Ричард Адинсел. Ще прозвучат популярни увертюри, арии от опери, оперети и мюзикъли на Джоакино Росини, Франц Лехар, Йохан Щраус, Джакомо Пучини, Имре Калман, Ленард Бърнстейн, песни от Стефан Димитров, Франк Синатра и др. Диригентът Емир Нуханович е избрал концертът да завърши с празничната бърза полка от Йохан Щраус „На лов”.

В цената на билета за Новогодишния концерт е включен кетъринг. По традиция ще бъде разиграна празнична томбола с награди.

ЕМИР НУХАНОВИЧ нашумява по време на ужасяващата война в Босна и Херцеговина – една от позорните страховити страници в историята на Европа на 20-ти век. Диригентът организира концерти по време на войната и Сараевската филхармония не спира своята дейност дори под падащите над Сараево бомби. Диригентът споделя, че по времето на тези концерти залите са били препълнени и хората са мръзнели заедно с музикантите, но не са се отказвали. Концертната зала е била като храм на музиката и духовна опора на фона на унищожението и кръвопролитията извън нея. „Беше рисковано“, разкрива той, „тъй като можехме да станем мишена. Но залата винаги беше пълна с хора. Музиката се превърна в начин да се противопоставим на насилието.”

По време на войната в Босна от 1992 до 1995 г. много музиканти загубват живота си и голям брой музикални инструменти са повредени или унищожени. След войната Емир Нуханович призовава целия свят за помощ да бъде възродена Сараевската филхармония. Светът откликва на неговия глас. Пристигат дарения от Япония, от САЩ, от всички точки на света.

Емир Нуханович посочва два фактора като източник на страстта си към възраждането на музикалното образование. Единият е собственият му опит по време на войната в Босна. През ноември 2008 г. със собствени средства той основава местно музикално училище за всички възрасти в Босна и Херцеговина. Създава още музикални училища в три града, включително Сараево. Опитът го е убедил, че „въпреки различията ни в националност и етническа принадлежност, музиката може да обедини хората в мир“. Въз основа на това убеждение, той продължава напред, за да го приложи на практика. Въпреки факта, че мюсюлманите, хърватите и сърбите се бориха до трагичен край по време на войната, той е категоричен, че ще приеме ученици от тези три етнически групи в новите си училища.

През 2008 г. основава Фондация за изкуства и образование, както и Първото частно музикално и балетно училище „Амадеус”. Заема се с набиране на дарения на музикални инструменти за даровити деца от Босна и Херцеговина.

Федералното министерство на образованието, науката и културата го награждава през 1997 г. за специален принос в развитието на музикалната култура в Босна и Херцеговина. През 1998 г. той е удостоен и със Sarajevo 6th April Award за специални заслуги в организирането на музикални събития по време на войната в Сараево.

Списание Business Magazine го обявява за АРТ МЕНИДЖЪР за успешното създаване и управление на Филхармоничния оркестър-Сараево.

През 2001 г. в Неапол, Италия, е награден със „Златна палка“ за приноса му в дългогодишното културно сътрудничество между Италия и Босна и Херцеговина. Международният център за мир му присъжда наградата „Свобода“ за приноса му към хуманизма и правата на човека в Босна и Херцеговина, Европа и света.

 Нуханович e роден в Кониц, Босна и Херцеговина. Завършва Музикалното училище в Белград през 1981 г. Завършва кларинет в Музикалната академия в Сараево, където получава и следдипломна степен. В същото време учи дирижиране в Скопие, Прищина и Сараево.На конкурси за ученици и студенти по музика в Югославия през 1981 и 1983 г. печели първа награда като солист, а също и като член на камерно трио на Музикалната академия-Сараево.

През 1992 г. основава Военния оркестър на Република Босна и Херцеговина. През 1993 г. възобновява филхармоничния оркестър на Сараево и остава като директор до 2008 г.

През 1997 г. отива в Ню Йорк, където получава диплома по арт мениджмънт.

Като солист и диригент гостува на сцените на Мюзикферайн, Виена, Инсбрук, Залцбург (Австрия); Париж, Перпинян, Ла Рошел (Франция); Рим, Венеция, Равена, Фарфа, Фермо, Остия (Италия); Истанбул (Турция); Шчечин (Полша); Стокхолм, (Швеция); Лисабон (Португалия); Цюрих (Швейцария); Валенсия (Испания), Ню Йорк, Дейтън, Лейк Плесид (САЩ), Любляна (Словения); Кипър, Осло (Норвегия), София, Пловдив (България), Харков (Украйна), Хирошима (Япония).

Освен това е бил художествен ръководител на филхармоничния оркестър-Сараево, професор в Музикалната академия в Сараево и професор в Педагогическата академия в Мостар.

От 2009 г. е гост като главен диригент в New Europe Symphony Orchestra.

През 2013 г. в Истанбул поставя и дирижира първата босненска опера „Хасанагиница” в Истанбулската държавна опера и балет, както и дирижира концерт за бежанците от Сирия със Симфоничния оркестър на Джемал Решит Рей Истанбул.

Награден е с наградата Es-Seyyid Osman Holusi Efendi Vakfi за художествена дейност през 2013 г.

 

ЕРИК БРЕТОН е роден в Авиньон, Франция, където учи пиано, хармония и контрапункт.

Студент по пиано на г-жа Елен Варсеги, по-късно учи композиция и оркестрация при Иван Жулиен и оркестрово дирижиране при Ернст Шеле. Продуктивен и еклектичен композитор, Ерик Бретон използва различни формации и неговите творби се изпълняват в международен план, било то пред папа Йоан Павел II или американския президент Бил Клинтън, благодарение на престижното сътрудничество с Йехуди Менухин, Морис Жар, Емир Нуханович и др.. През 1996 г. получава наградата „Свобода“ за защита на правата на човека и хуманизма в Босна и Херцеговина.

Посланик на изкуството и културата на град Авиньон през 1994 г., Ерик Бретон е и почетен член на филхармоничния оркестър на Сараево.

Освен композирането на инструментални произведения, той има огромна страст към гласа, композира над сто песни по текстове от Петрарка до Кристиан Бобин, но също и от Виктор Юго, Пабло Неруда, Фредерик Мистрал и много други...

„Кариерата ми като музикант, било то на пианист или композитор, винаги се ръководеше от открития и възможности, които се стремях да грабна без предразсъдъци. Музикалните, човешките и културните срещи са оформили личността ми, всички те оставят своя отпечатък” – споделя Ерик Бретон в своята уеб страница.

„Моят музикален език не беше изграден върху академична основа. Базиран е на комбинации, които винаги са ме вдъхновявали, понякога крачейки по неочаквани нови пътища. Именно този еклектизъм, който се твърди, че има в моите произведения, винаги ми е показвал пътя към напредъка и постиженията. Нищо в музиката не ми е чуждо, това е моята страна, моят „хляб насъщний” и най-вече свещения път, по който реших да тръгна с плам и въодушевление. Имах късмета да започна като популярен шоу пианист на 16 години, докато моите преподаватели в музикалната академия все още напразно се опитваха да ме накарат да се побера в някакви рамки.

Това беше повратна точка да стана отворен към по-широк свят, който игнорира вековните забрани, принадлежности и изключения. Откриването на джаза тогава беше „ферментът” на еволюцията, който ме върна към класическата и съвременната музика на около 30-годишна възраст. Надарен с неутолимо любопитство, солиден аналитичен ум и първична чувствителност, беше лесно да черпя от многобройните си приключения материала на собственото си изразяване.

Великите също белязаха това нетипично пътешествие, Ернст Шеле, Иван Жулиен, Лорд Йехуди Менухин, Михел-Анхел Естрела, Морис Жар и много други. Някои бяха мои учители, други бяха мои партньори, но всички ме обогатяваха със своя пример, своята човечност и любовта си към изкуството.

Мюзикъли, комични опери, кантати, мелодии са моето ежедневие, а най-големите ми бъдещи проекти ме водят към операта - най-голямото постижение. Вкусът към езиците и пътуванията ме накара да композирам на латински, провансалски, английски, немски, италиански, испански, португалски, сърбохърватски и разбира се на френски. След като бях един от първите френски музиканти, използвали синтезатор, и след като дълго ходех по залите на някои от най-големите звукозаписни студия, за мен беше естествено да проследя различните еволюции на компютърните технологии, приложени към музиката. Еволюции, които ме карат днес да си сътруднича с проекта за изкуствен интелект AIVA, алгоритъм за музикална композиция. Но това е само едно начало...”

 

Във връзка със заповед No РД-01-733 от 27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването в салона на Държавна опера-Стара Загора зрителите влизат след представяне на зелен сертификат или отрицателен резултат от проведен до 72 часа PCR за COVID-19 или бърз антигенен тест до 48 часа преди влизане в обекта.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора