ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа" 

Салваторе Куазимодо - поет (1901 – 1968)

Произход: Сицилия (Италия), средна класа

Образование: Технически колеж, знае гръцки и латински

Интереси: Литература, езици, масонство

Постижения: Основна фигура в „херметическата поезия“

Признание: Нобелова награда за литература – 1959

-------

Да си поет е съдба, но не е за завиждане. Времената рядко са добри за поезията и почти никога – за поетите, дори „херметични“ като Салваторе Куазимодо.

 Първо не го разбират, после не го харесват, а накрая го харесва последната жена в живота му, Смъртта – и, макар неин враг, предава се цял в ръцете й:

 Не трябваше, не трябваше, о, скъпа,

 да заличиш лика си от света

 и мярката за красота да ни отнемеш.

 

Ний, враговете на смъртта, какво ще правим

 над розовите ти нозе склонени,

 над моравата твоя гръд?

 

За нас, за тебе няма отговор,

о, мъх, о, цвят, о, скъпа наша,

която не обичаше смъртта.

 „Херметичната поезия е поезия на настроенията, на размисъл, изразен с приглушен тон, чрез изискан и емоционален език, без директните внушения” – това е определение за „херметичната поезия”, чиито бащи са Салваторе Куазимодо, Джузепе Унгарети и Еугенио Монтале.

Какви глупости дрънкат критиците – с формули опаковат поезията и внушават на хората, че без критическите им равенства, няма да разберат нищо, защото онова, което няма да разберат, е толкова сложно, че не може да се разбере.

Не вярвайте, че има трудна и неразбираема поезия, поезия на настроенията и поезия на студения разум. Езикът на поезията, дори уличен, е изискан, дори отвлечен и философски, е емоционален. Не търсете в стиха директни внушения - всяка поезия се реализира чрез метафората. Просто четете и оставете поезията да ви се открие. И да ви открие.

Някои чакат дълго, други – до края. Но никой критик не може да обясни какво неразбираемо има в това вълшебно стихотворение на Куазимодо:

 Човек е сам върху сърцето на земята,

 пронизан от едничък слънчев лъч.

 И ненадейно пада вечерта.

Думата „херметизъм” идва от Хермес Трисмегист - синкретичен образ на гръцкия Хермес и египетския Тот, богове на писмеността и магията, но поетическият херметизъм е не така загадъчен клон от тази мисловна нишка.

 Той се развива през 20-те и 30-те години на ХХ век в Италия като рефлекс на онова, което Ортега-и-Гасет описва като „бунтът на масите” – емоционално празните и безмозъчни фигури, които маршируват с цитати от Дучето или друг велик вожд на уста. Интелектуалци като Куазимодо не искат да се включат в този жалък и тревожен шум, затова се придържат към тихия глас, който казва важни неща и мълчи достойно в паузите. Това е и начин на живот, и форма на съпротива.

Куазимодо е роден през 1901 в Сицилия. Чете от невръстен и има талант за думите, но учи за инженер. Не завършва Политехниката, но получава достъп до артистичните среди в Милано и през 1930 издава първата си стихосбирка – „Земи и води”. Той е на 29, но в книгата са събрани по-ранни литературни опити. През следващите осем години издава още три поетични книги, много статии и есета, името му придобива сериозна тежест.

 Междувременно се утвърждава и сред женската публика, но далеч не само като поет. Жените в живота на Салваторе Куазимодо са много и, макар да се жени още на 19 и да е цял живот женен, изобщо не се придържа към идеята за съпружеска вярност.

 Факт е обаче, че като се проследи поезията му, човек веднага разбира - истинските му музи не са жените, а Сицилия, самотата, тъгата, смъртта:

 Умората от любовта, тъгата,

 повикайте живота,

 дълбоко в себе си той носи

 имената на небеса и градини.

През Втората световна война Куазимодо преживява промяна. Първо превежда поезия от Древна Гърция и Рим, но се засилва съпротивата му срещу фашизма и го гризе съвестта за онова, което Италия причинява на света, така че развива идеята за поета като социално активна фигура.

 Това го води до членство в Италианската комунистическа партия, но за кратко – щом комунистите започват да искат пропагандни стихове, той им показва среден пръст и се маха.

 Все пак, деленето на творческия му живот на два периода е условно. Да, в теоретичните си статии през втория период той държи на промяната - но не може да се откаже от себе си и в поезията остава при страхотния звук на приглушения тон.

 Когато през 1959 Салваторе Куазимодо получава Нобеловата награда за литература, той искрено смята, че в Италия има хора, които повече я заслужават. Всички останали не мислят така.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.