ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Иван Консулов принадлежи към четвъртото поколение русенски певци, което дойде с една нова естетика в театъра. Като драматург в Русенската опера имах възможността отблизо да наблюдавам дейността му и бих казал, че се открояваше сред своите колеги – преди всичко с работоспособността и самокритичността си.  Задълбочен, роден музикант, той работеше неуморно още като студент в Консерваторията и бе забелязан от културната общественост от самото начало на възходящата си кариера в България. В Русенската опера той  работи по-малко от десетина години, но приносът му  там  е  видим.

Иван Консулов е роден през май 1946, под знака на  Близнаците, в културно семейство във Варна. След като завършва музикалното училище „Добри Христов” в родния си град с пиано и тромпет, постъпва в столичната консерватория. Има големия шанс да учи при проф. Илия Йосифов, един от водещите вокални педагози у нас, при когото най-доброто от немската и италианската школа беше съчетано в един неповторим синтез.

Йосифов  подготви  съзвездие от певци: Ана Томова, Николай Здравков, Пенка Дилова, Райна Кабаиванска... Специализира в Италия при именития баритон Алдо Проти, под чиято насока навлиза дълбоко в италианския репертоар (Росини, Доницети, Пучини и преди всичко Верди). По-късно ще сподели, че е „Вердианец”! От всичките 26 опери на Верди, той е участвал в постановки на 15 от тях!

Без съмнение, тази много сериозна школа на маестро Йосифов и на Алдо Проти бе решаваща за него. (Лично аз уважавам повече този  тип певци, които се изграждат с упорит труд, а не разчитат на природата си...)

Учеше системно, упорито, целенасочено и  още тогава се открояваше сред своите състуденти – страшно трудолюбив и амбициозен е, такъв го видях и в Русе. Истински работохолик, той се трудеше  всеки Божи ден. Дори да нямаше  конкретна задача за момента, подготвяше нещо ново – някой песенен цикъл, някое соло в оратория или кантата, нова партия от още непоставена опера. И когато се търсеше изпълнител, готов да се включи в някоя продукция за кратко време или да подготви сложна партия, той винаги беше налице. Като студент дебютира много успешно в постановката на  „Ксеркс” от Хендел на Учебния театър при Консерваторията (1971) и показа добрите си възможности и още по-добрите си перспективи.  В състава от избрани  най-добри певци студенти той беше най-сериозно подготвеният, най-музикалният.

Завърши обучението си в София през 1972 година и трябваше да започне работа. Тогава, посъветван от композитора Любомир Пипков, беше негово протеже, реши да  дойде в Русе, където театърът беше със силна трупа, големи възможности и много богат репертоар. В Русе по това време – по моя идея – беше основана Студия за певческо майсторство с художествен ръководител проф. Октав Енигареску, големия баритон, с когото Консулов продължи обучението си в продължение на три сезона. 

„Когато пристигнах в Русе, в Операта имаше  четирима баритони, по-добри и опитни от мен, споделя в интервю пред  хориста и журналиста Жечо Христов, Консулов през 1992 г.”Това бяха: Кирил Кръстев, Наско Анастасов, Иван Добрев и Милко Касабов. Всеки от тях с  изградено име и  голям репертоар,  и аз трябваше да намеря своето място, а тогава  това съвсем не беше лесна работа…"

Мисля, че Консулов  веднага  намери своето място в този състав с име и потенциал. Дори твърде бързо се открои сред всички. Беше най-музикалният и учеше бързо, което диригентите оцениха високо. А тогава в Русе само групата на тенорите солистите бяха 9! А цялата трупа беше от 40 даровити певци от три поколения и повечето от оперите имаха тройни състави, дори такива като: „Симон Боканегра”, „Андре Шение” или „Вълшебната флейта”! 

Изключителната му музикалност и интелигентност, възможностите му да превключва в различен, често пъти диаметрално противоположен репертоар, го направиха ценен сътрудник на театъра, в който по онова време се поддържаше богат афиш. Освен това, той  бе и редовен сътрудник на Русенската филхармония, изявяваше се активно и като камерен концертен изпълнител. Много композитори и диригенти от столицата и страната го канеха за участия във фестивали, концерти, за първи изпълнител на български и чужди автори.  

По това време той изпълни за първи път много трудната (в музикално отношение) партия на Прометей от операта на Лазар Николов „Прикованият Прометей” - премиера за фестивала „Мартенски музикални дни” под диригентството на големия Добрин Петков, който ценеше високо музикалността и интелекта на младия певец от Русе. Това бе събитие от национален мащаб, сериозна заслуга за което имаше и Иван Консулов.

През първите си сезони Иван спечели лауреатски звания от няколко конкурса (Белград, Атина, Остенде, Филаделфия), стигна дори  до финала на  свръх трудния Чайковски, където получи лауреатско звание при една огромна конкуренция от гласовити и отлично подготвени руски и чужди кандидати, сред които Силвия Шаш и Стефка Евстатиева. Тази награда му отвори  вратите на Софийската опера и на още много врати и той  заработи още по- усърдно и неуморно.

В концертния  репертоар на Иван  Консулов присъстваха творби от предкласиката до съвременността. В това отношение той си съперничеше единствено с Павел Герджиков от певците.  Бих казал, че беше  отличен интерпретатор на музиката на Моцарт, Пипков, Равел,  Брамс, Лазар Николов, Малер, Шуберт, Шуман… 

Първите роли на Иван в Русе бяха от Моцарт и Росини. Неговият Фигаро от „Севилският бръснар” конкурираше този на по- опитния  и по-гласовит Иван Добрев. Още по-категоричен бе успехът му в „Така правят всички” като Гулиелмо и Папагено във „Вълшебната флейта”, две много успешни постановки на режисьорите Веселина Манолова и доц. Стефан Трифонов, задържали се сравнително за дълго в афиша на института. С тях той показа, че е роден Моцартов певец (може да се съжалява, че на наша сцена не направи Алмавива в „Сватбата на Фигаро” и Дон Жуан, поставени след като напуска Русе…). У нас никога не е имало достатъчно добри певци, годни за този деликатен стил, особено сред мъжете, и може да се каже, че Иван Консулов бе точно сред тях.

В началото на 70-те години в Русе той имаше възможност да се пробва и в трудния Вердиев репертоар. Първо като Жермон в „Травиата”, после в Граф Ди Луна от „Трубадур”, които преодоля успешно, а след тях и като Ренато в „Бал с маски” и двете  баритонови партии в „Симон Боканегра” – Паоло Албиани и в трудната заглавна роля, на Симон, като дубльор на протагониста Кирил Кръстев. 

Като Ренато от „Бал с маски”, роля, която застъпваха Кирил Кръстев, Иван Добрев и Анастас Анастасов, Консулов  ни предложи един богат вокален образ, темброво оцветен, изпълнен със смислови акценти. Сценичната му изява тук беше много добра и хармонираше на певческата. 

Във Вердиевите партии  Консулов се изяви като типичен „кавалир баритон”, което според немския термин означава: „галантност на обноските, красива музикално-текстова фраза, специфична представителност главно при роли на аристократи”. В тази поредица, по-късно, вече не на русенска сцена, той изпълни и роли от богатото творчество на Доницети, автор, който му „легна” много и поддържаше гласа му в добра форма. 

Другата линия в русенското творчество на артиста беше свързана с българската и съвременната опера. На първо място: Прометей в операта на Лазар Николов „Прикованият Прометей” (една изключително трудна партитура, на която бе първият – и засега единствен! – проникновен тълкувател), Дядо Кузман – епизодична, но запомняща се роля от „Момчил” на Пипков за Мартенските дни през 1974 г.,  и още : Фердинанд от „Годеж в манастира” на Прокофиев, Ингрем в „Момчето- великан” на Хренников, Принц Орловски  в „Прилепът” на Щраус- син… Беше и  много добър Марсел в „Бохеми” на Пучини (записа тази роля за „Супрафон”, Прага още в началото на кариерата си), също и  консула Шарплес от „ Мадам Бътерфлай”... 

В края на седемдесетте Консулов, след като бе спечелил награди от редица международни конкурси – бе шампион сред българските певци тогава! – тръгна по света. Стигна и до Миланската скала, където участва в премиера на „Златното петле” от Римски- Корсаков. Пя на редица европейски сцени в различни опери – съвременни и от голямата класика (Верди, Моцарт, Доницети, Пучини, Чайковски).

После се установи в Берн, Швейцария. Там създаде семейството и своя дом, направи редица нови роли, сред които Дон Жуан на Моцарт,  Яго от „Отело” и  Фалстаф от едноименната опера на Верди (тази роля той направи в Бургаската опера за турне в Швейцария). Дейността му в Европа продължи – на сцената и на концертния подиум. Стигна до Скалата и повечето от големите европейски сцени в Италия, Германия, Франция, Белгия, Холандия, Швейцария. Имаше шанса да участва в големи постановки на: „Бохеми”, „Селска чест”, Палячо”, „Любовен еликсир”, заедно с някои от звездите на оперната сцена като Павароти, Френи, Доминго, Гюзелев, Гяуров. Сред най- големите му творчески постижения в годините извън България бяха превъплъщенията му в трудните роли на Фалстаф, Яго от „Отело”, Макбет, Симон Боканегра, оценени високо от критиката и публиката.

Години след като напусна България и Русе, през 1996, Иван гостува на Мартенските дни в първата българска постановка на „Стифелио” от Верди (реж. Цветан Михайлов, дир. Михаил Ангелов), в която партнира на протагонистите Костадин Андреев (Стифелио) и Виолета Шаханова (Лина) и отново доказа високата си класа на певец музикант. През 2013 се раздели със сцената – отново в любимия Русе, в интересна постановка на Вердиевия „Фалстаф”, отново в „Мартенските дни”

„Мисля, че в Русе имах безкрайно щастие! Без Русе нямаше да стана певец”, сподели тогава артистът.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.