КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, БНР

Неда Фтичева е първата българска концертираща цигуларка, изявявала се на сцените през първото десетилетие на ХХ век, но днес тя е напълно забравена.

Родена е преди 140 години - на 13 февруари 1881 г. в Габрово. Баща ѝ е строителен предприемач и само след няколко години семейството се преселва в София. Двамата ѝ братя - Никола и Димитър - учат цигулка при чешкия капелмайстор Швертнер, а малката Неда се интересува от всичко, което те свирят. Музикалния ѝ талант открива близкият приятел на баща ѝ - известният общественик и учен Иван Гюзелев. Той ѝ подарява собствената си скъпа цигулка и Неда започва да се учи да свири под ръководството на Швертнер.

Когато е пети клас, момичето се явява на конкурс за следване в чужбина с държавна стипендия - и го печели. През 1896 г. заминава за Флоренция, където получава музикалното си образование. При завръщането си в България става преподавател по музика в Първа девическа гимназия в София, но отказът на министъра на просвещението да ѝ позволи да организира оркестър в училището я кара да напусне работата си и да замине, този път за Виена.

Три години учи цигулка при прочутия професор Прил. От 1903 г. започва активната си дейност като концертираща цигуларка. Заедно с пианистките Мара Черен и Вера Карамихайлова обикалят страната и развиват широка пропагандаторска дейност в полза на музиката. По онова време все още няма подготвена публика за този вид културни прояви, истинско геройство е дейността на тези три жени.

Неда Фтичева активно участва и при създаването на първото музикално училище у нас през 1904 г. - изнася публични музикално-образователни лекции заедно с Ангел Букурещлиев. С Гвардейския оркестър изпълнява цигулковите концерти на Менделсон и Брух, а на рециталите си свири предимно пиеси от Виотан, Сарасате и Виенявски. Занимава се и с педогогическа дейност, но единственият ѝ ученик, за когото се споменава, е Драгия Тумангелов.

През 1912 г. Неда Фтичева се завръща във Виена и се омъжва за известния интелектуалец Юлиус фон Шлосер - директор на музея на изкуствата. Така попада в средата на автрийския интелекуален елит. Дали продължава дейността си като концертираща цигуларка няма точни сведения, но самият факт, че се отбелязват нейни гостувания с концерти в Унгария, Австрия и Османската империя, говори за това, че е продължила кариерата си.

Въпреки че до края на живота си Неда Фтичева остава във Виена, тя не прекъсва връките си с родината - няколко пъти подарява музикални инструменти на Музикалната академия, поддържа близките си, особено след 1944 ., когато те са подложени на репресии: племеникът ѝ Борис изчезва безследно, а сестра й Мария, съпругът й генерал Алекси Стоянов и племенницата Надя мизерстват.

Неда Фтичева умира на  21 ноември 1960 г. във Виена. За съжаление не са запазени записи на цигуларката, нищо, което да ни напомня за нейното изкуство.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, изобщо животно от най-крадливите. ”

Емилиян Станев, български писател, роден на 28 февруари преди 114 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.