ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Чаровната Екатерина Апостолова (1917 – 2011) пя само 20 години на сцената и концертния подиум, но името й остана в историята на нашия първи музикален театър, наред с това на прочутите й колежки, колоратурни сопрани: Мария Милкова- Золотович, Мария Митович, Людмила Максимова, Серафина Динева, Петя Иванова... 

Родена е на 17 ноември 1917 година  в София, под знака на взискателния и амбициозен Скорпион, в семейството на пощенски чиновник, който обича оперната музика и майка - домакиня с рядко красив глас, спечелила стипендия за обучение в чужбина, но отказала се от тази кариера. За щастие, младата Катя Апостолова се изявява успешно като надарена певица още като дете и насърчена от родителите си учи упорито пеене и пиано като ученичка в гимназията. После постъпва като студентка във вокалния клас на голямата проф. Людмила Прокопова в Музикалната академия. Като студентка започва активната си концертна дейност в София като изнася певчески рецитали, пее на живо и в концерти, излъчвани от Радио София, по това време една обичайна практика в програмата му. 

През юли 1940 г. завършва с отличие Академията в столицата  и на 28 октомври с. г. е поканена за дебют в Софийската опера. На 6 ноември 1940 г. вестник „Утро” публикува рецензия на Михаил Стоянов, в която четем: „ Една прекрасна, идеална Джилда бе Екатерина Апостолова. Младата дебютантка притежава извънредно красив колоратурен сопран, с жив темперамент, ясно изразена сценична дарба, които й позволи да предаде както сценично, така и вокално  образа на героинята – един от най- деликатните и трудни в цялото творчество на Верди.”.  А за първият й вокален / песенен концерт критикът Маргарит Георгиев пише: „Нейните феноменални, бляскави височини и абсолютно точни стакати, съчетани с една идеална интонация и дикция, предизвикаха  истински възторг у публиката.” (в. „Вечер”, 27 юни 1940). 

През февруари 1941 година Екатерина Апостолова е вече редовна солистка на националната ни опера и веднага влиза в репертоара за нейния тип глас: Джилда, Оскар от „Бал с маски”, Констанца от „Отвличането от сарая”, Каролина от „Тайният брак”.  През 1942 г. специализира пеене в Берлин при прочутата педагожка проф. Франциска Мартинсен Ломан, но дели времето си между Берлин и София, като участва в много спектакли от репертоара. Операта не може просто без нея, защото диригентите и режисьорите я ценят високо заради сценичния чар и  актьорската й дарба, заради високия й професионализъм й и искат да работят именно с нея, а и публиката търси спектаклите с нейното участие. Скоро се превръща в истинска звезда. А и по това време операта е на особена почит, залата е винаги препълнена, публиката живее със своите любимци. Няма ГЕРБ и чалга...

Зареждат се роля след роля, все главни, трудни певчески и сценично. Сред тях е: Царицата на нощта от „Вълшебната флейта” на Моцарт (пробен камък за всяко колоратурно сопрано), Лучия от „Лучия ди Ламермур” на Доницети, Сузана от „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, Розина от „Севилският бръснар”.  Последната се играе всяка седмица при препълнени салони с нея. Като най-репертоарни Джилда и Розина я правят любимка на публиката и разнасят славата й. При дебюта на младия Гяуров след обучението му в Москва, в спектакъл на  шедьовъра на Росини, цяла България имаше шанса да я види и чуе по БНТ като Розина, заедно с нейните прекрасни партньори: Михаил Люцканов (Фигаро), Павел Елмазов (Доктор Бартоло) и Илия Йосифов  (Граф Алмавива). И това бе наистина едно велико, незабравимо преживяване. Екатерина Апостолова беше изключително чаровна Розина – едно рядко, щастливо съчетание между красив глас,  голяма музикалност,  ярка артистичност, сценична грация и  пленителна хубост.

С Джилда, Розина, Лучия и Констанца – тези четири най-представителни свои роли, Екатерина Апостолова гостува на някои елитни чужди сцени (Клуж, Букурещ, Берлин, Бърно, Прага, Виена, Братислава, а също и в нашите оперни театри)  Русе, Варна, Пловдив). Концертира много активно из страната, със самостоятелни рецитали с арии и художествени песни (по това време у нас имаше Концертна дирекция, организираща празници на голяма музика в цяла България – от столицата до най- малките градчета!), а също и като солистка на повечето от симфоничните ни оркестри. Открива за нашата публика богат и обширен репертоар от български и чужди автори, от различни стилове и епохи, прави успешни записи и за Радио София. Част от тях са в Златния фонд и те могат днес да ни срещнат с нейното забележително певческо майсторство.

Нейната дарба наследи в известна степен дъщеря й, училата при нея, Кристина Горанчева  (1946 – 2013), която направи кратка, но успешна кариера повече в чужбина (Белгия, Холандия, Италия) с част от нейните роли.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, изобщо животно от най-крадливите. ”

Емилиян Станев, български писател, роден на 28 февруари преди 114 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.