ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Ана Тодорова (1892- 1972)  бе първата от плеядата български мецосопрани, покорили не само нашата публика, но и големите световни сцени. И докато за Елена Николай, Маргарита Лилова, Христина Ангелакова или Александрина Милчева знаем много, тя е вече незаслужено забравена. А и медиите у нас се „естрадизираха” и вече обръщат внимание само на кресливите поп и рок и чалга певци и холивудските знаменитости, но не и на истинските стойности – феномен, който се наблюдава единствено у нас, макар да сме страна със стара и богата култура, с артисти, певци и музиканти от световна величина.

Кариерата на Ана Тодорова продължава три десетилетия от 1911-а до 1941 година и всяка нейна роля, всеки спектакъл и концерт се посреща като истински празник. Тя притежава един от най-богатите, мощни и красиви мецосопранови гласове, които е раждала оперна България и може да се каже, че е била сред най-обичаните наши певици, така както по-късно публиката ще приеме Катя Попова,  Ана Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Александрина Милчева. Освен първокласна певица и артистка, тя е и забележителен вокален педагог, дългогодишен професор в Музикалната академия. 

Родена е в София в семейство на обущар и шивачка. Единият от двамата и братя е дърводелец и едновременно самодеец – музикант, диригент на любителски хор. Така тя израства с музиката. Учи пиано и пеене. Става ученичка на „бащата на българската опера „  тенора Константин Михайлов-Стоян, който я подготвя вокално и сценично. През 1911-а започва да пее в хора на Оперната дружба, а година преди това прави дебюта си, едва 18-годишна, на сцената като Зибел във „Фауст” на Гуно. После се утвърждава като щатна солистка с две малки роли – Циганката в „Борислав” на Маестро Атанасов и Майката на Камен в „Камен и Цена” („Грамада”) на Иванов-Кауцки. 

До 1913-а Ана Тодорова е солистка в Дружбата, като заедно с това навлиза и в трудната област на вокалната педагогика. През 1915-а/1916-а самата тя учи в Женевската консерватория и от Женева и Берлин започва успешната й задгранична кариера. Изнася много концерти (като в тях включва и българска музика, за разлика от нашите певци днес, които не се осмеляват да изпеят дори една родна песен в чужбина!), както и голям брой роли от класическия репертоар. Връща се в София.

------

  АНА ТОДОРОВА: „Гордеех се с националността си, където и да се намирах. Струваше ми се, че след представление, когато винаги ме викаха многократно на сцената, в моето лице приветстваха малката ни, но тъй скъпа родина, България!”

------

Прави това, което сега малцина от нашите млади певци биха направили – да се посвети на родината си! Работи успоредно за сцената и за Музикалното училище, но поради спречкване с министъра на просвещението (и културата) Стоян Омарчевски бива уволнена! Тя, вече изгряващата звездата на нашата  млада опера! Останала без работа и средства тръгва на гастроли в Европа и  така започва голямата й международна  кариера. Поредица от успешни гастроли Германия, Швейцария, Полша, Австрия, Италия и особено във Франция, където е най-високо оценена. 

Там пее във всички големи оперни театри и най-често в Парижката Гран опера, където сезони наред е абсолютната примадона сред мецосопраните. При командировка в Париж министър Омарчевски я чува в Гран опера и остава очарован от дарбата на прогонената от него певица!  През тези години тя натрупва голям репертоар – всички  централни партии за мецосопран от оперите на Верди, Бизе, Масне, Гуно, Вагнер, Майербер, Римски Корсаков, Мусоргски, Чайковски. Сред коронните й роли са: Азучена от „Трубадур”, Амнерис от „Аида”, Далила от операта на Сен- Санс, Кармен, Улрика от „Бал с маски”, Фидеса от „Пророкът” на Майербер, Ортруд от „Лоенгрин”, Лаура от „Джоконда”, Шарлота от „Вертер”... 

Критиката не пести суперлативите си: „Г-ца Тодорова имаше шумен успех в Рим. Нейният глас съвършено свеж и с широк регистър и рядко красив, успя да изрази най-разнообразни чувства и да предаде и най-деликатните нюанси на изпълняваните композиции. Тя ни даде възможност да чуем и български песни със странен, пленителен ритъм, които се посрещнаха с възторжени овации, справедлива награда за големия талант на тази  артистка, която макар и още млада, притежава една завладяваща виртуозност”  (в. Джорнале Д, Италия”, бр. 91 от март 1912). И още една критика, този път от френския печат: „Второто представление на „Самсон и Далила” бе по-блестящо от първото. Мадам Ана Тодорова беше безспорната победителка. Нейната Далила е сред най-вълнуващите, които сме аплодирали някога тук. Това е едно изключително изкуство и трябва да й благодарим смирено за красотата, с която тя така щедро ни дари...Този богат глас не може да не те развълнува. Глас на артистка от световна величина!” (в. „Депеш, май, 1923).

След като обикаля триумфално редица градове на Европа с концерти и спектакли,  през 1932 г. тази голяма вече световна певица се завръща в София. Носталгията надделява, установява се завинаги в България, за да твори за младата българска опера (Софийската опера е одържавена  едва  през 1922г.!) .. Следват турнета из Франция, Белгия, Холандия, Мароко, Италия, Египет, Монте Карло, Германия.  Това са последните й задгранични турнета. Била е поканена през 1917 г. дори в Метрополитън, Ню Йорк за поредица спектакли от прочутия импресарио и директор Гати- Казаца, но  поради войната гостуването се осуетява. С пристигането си в операта в София тя е вече безспорната примадона. Поема целия мецосопранов  репертоар. Прави и редица нови роли, превъплъщава се и в героини на Вагнер, Римски- Корсаков, Чайковски, Мусоргски, а също и в българския репертоар (Маестро Атанасов, Веселин Стоянов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков). С успех подготвя и някои остро характерни роли като Старата графиня от „Дама Пика” на Чайковски, Злата от „Женско царство” на Веселин Стоянов, Циганката в „Янините девет братя” на Пипков. За Радиото записва много български народни песни. 

Но през 1936 година, когато директор на Народната опера и Народния театър е литературният критик Владимир Василев (днес прекалено възвеличаван от някои литератори!), за Ана Тодорова настъпват тежки дни. Ето какво споделя тя в едно интервю от 8 юли 1939 г. за  вестник „Мир”: „В началото на миналия сезон директорът задължи солистите да подпишем декларация, в която се казваше, че нямаме право да отказваме възложена от дирекцията роля независимо дали  е подходяща или не  за гласа и натюрела ни, да коментираме решенията му и политиката на ръководството, да напускаме София и театъра без разрешението му, да приемаме покани за гастроли и участия без неговото позволение. А неподписалите декларацията бяха незабавно уволнени при това дисциплинарно! Владимир  Василев прогони от трупата редица талантливи артисти, начело с прекрасния баритон и забележителен артист от мащаба на Шаляпин, Христо Бръмбаров и блестящия тенор Тодор Мазаров, като вторият замина за Виена, където се утвърди като звезда от европейска величина и стигнат и до Миланската скала,  макар  че този зъл и вреден за Операта и Народния  театър човек го нарече  „прост селянин”!  А аз бях за известно време наказана с наполовина заплата и лишена от своите главни роли  Амнерис,  Кармен, Азучена. Дори бях принудена да изпълнявам едно кратко задкулисно соло, заедно с една  хористка  в операта  „Сказание за невидимия град Китеж” на Римски- Корсаков...”

След  тези  тревоги и унижения Ана  Тодорова получава диабет, който я мъчи до края на дните й...

Като педагог, преподавател в Музикалното училище и професор в Консерваторията,  народната артистка Ана Тодорова подготвя няколко поколения ученици, сред тях е и тенорът проф. Илия Йосифов, който поема нейната блестяща вокална школа.

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, изобщо животно от най-крадливите. ”

Емилиян Станев, български писател, роден на 28 февруари преди 114 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.