"Свободна Европа"

“От съвсем малка мечтаех да стана стана цигуларка. Не просто цигуларка, а много добра цигуларка”. Мечтата й се сбъдва. Зорница Иларионова започва да свири, когато е 4-5-годишна в класа по цигулка на своята майка Благородна Танева и от тогава не спира.

Дни преди Коледа тя спечели три награди на няколко конкурса в Русия и Франция. Първа награда на Международния конкурс за млади изпълнители в Москва, в категория до 35-годишна възраст и първа награда в категория Камерна музика заедно пианистката Мартина Табакова. Конкурсът във Франция „Леополд Белан“, Париж също единодушно отличи дуото с първа награда.

“В дома ни винаги свиреше цигулка. Майка ми ме срещаше и с пианисти. Имахме и пиано вкъщи. Но в крайна сметка харесах цигулката”, каза за Свободна Европа Зорница. “Много ми хареса нейното звучене, колко е красива и много силно пожелах да мога и аз да свиря толкова хубаво като учениците на майка ми. Така започна моето обучение. Като нейна ученичка”. Първата й цигулка е с размерите на играчка. Дава й я първата ученичка на майка й - Яна Дешкова, която сега е концерт майстор в Дания.

На 14 години Зорница Иларионова издава първия си албум с творби от Моцарт и Сарасате. От 2012 г. е сред учениците на цигулковия педагог проф. Захар Брон в Escuela Superior de Musica Reina Sofia в Мадрид, където учи 4 години.

“Беше моя голяма мечта от дете. Бях гледала много филми за него и неговите ученици. Бях абсолютно решена да воювам за възможността да съм в неговия клас. Знаех колко е необходимо преминаването през една такава солидна школа и присъствието в обкръжение на най-талантливи и осъществени цигулари”, разказва Зорница. По това време тя свири между 8 и 10 часа на ден. “Трудът беше къртовски, водехме спартански живот, но тогава дори най-тежките изпитания изглеждаха вдъхновяващи”.

Сега в ръцете й е цигулка на около 60-годишна възраст. Изработена е от немски лютиер в Берлин по модел на “Кройцер”-Страдивариус за струнен квартет на Берлинската филхармония. Зорница Иларионова води свои майсторски класове във Виена, Гранада, Сингапур и няколко града в България.

Мартина Табакова също започва да свири от 5-годишна, но на пиано. “Нямам спомен кое научих първо – нотите или азбуката”, казва тя. “Аз съм от музикантския род Табакови и съдбата ми може беше предопределена. Свиренето ме увлече. Разбрах, че моето сърце е в музиката от малка”.

Мартина започва с пиано и продължава с с него. “Майка ми беше неотлъчно до мен, когато започнаха заниманията ми по пиано. Родителите ми не са се развили като музиканти, но дядо ми е цигулар”, разказва Мартина Табакова. Първият й концерт е в първи клас, а първият самостоятелен - в пети.

“Трудно ми е да кажа, че имам любим композитор, защото когато започна да свиря нещо и се влюбвам. Имам пристрастие към руската музика, защото я чувствам близка и много харесвам Рахманинов”. Мартина Табакова определя 2020 г. като успешна, въпреки пандемията. “Годината се оказа подходяща за проекти и планиране на бъдещи неща”. В началото на следващата година ще Мартина Табакова ще излезе и с дебютна песен.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички се раждаме луди. Някои остават такива.”

Самюъл Бекет, ирландски драматург, роден на 13 април преди 115 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.