ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Жан-Мишел Жар, композитор (1948)

Произход: Франция, баща му е композиторът на филмова музика Морис Жар, а майка му – Франс Пежо, сътрудничила на Френската съпротива през Втората световна война

Образование: Като дете учи пиано, но после спира да се занимава с класическа музика

Интереси: Композиране на електронна музика, музикални и светлинни спектакли, продуциране

Постижения: Един от музикантите, положили основите на съвременната електронна музика, „Личност на годината“ за 1976 и „Европейска музикална личност на годината“ за 1987 на сп. People, 4 рекорда на Гинес за най-голям концерт, продадени около 72 милиона копия от албуми и сингли до 2005, астероид 4422 Jarre, кръстен на негово име

-------

Има някои композитори, чиито имена Космосът произнася като свои и сред тях е Жан-Мишел Жар. През 1976 с албума „Оксиджън” започна едно от най-великите пътувания в света на електронните звуци. Пътуване в света на истинската музика, за която се ползва електроника, а не в света на електрониката, от която дори маймуна може да извлече звук.

„Оксиджън” звучи сурово, на моменти режещо или дори стържещо – не отговаря особено на днешните стандарти. Нормално, Жан-Мишел сглобява албума вкъщи, ползвайки аналогови синтезатори – истинско чудо тогава. Световната премиера е през 1977 и кара хората слушат с отворена уста тази музика от истинския Космос.

Тогава нямаше „Междузвездни войни”, а „Стар трек” беше хит в САЩ, не и отвъд Желязната завеса. И изведнъж – тази музика. Тя звучеше дори по БНР – официалното комунистическо радио тогава. Е, да, нямаше текст, който да се забрани. И цензурата май не знаеше, че когато си затворен отвсякъде, дори един звук може да ти върне усещането за свобода и човешко достойнство.

Същото беше и с „Екинокс”, който излезе през 1978. Но едва ли Жан-Мишел Жар си е давал сметка за усещането, което музиката му носеше в комунистическия свят. Надявам се, че го е научил поне през 2005, когато в Гданск изнесе концерт за 25-годишнината на „Солидарност”.

Жан-Мишел Жар е роден през 1948 в Лион. Той е на пет, когато баща му изоставя семейството и това отсъствие бележи целия му живот.

Като дете Жан-Мишел прекарва дълги месеци при дядо си – инженер, изобретател и добър обоист. От него наследява любовта към музиката и техниката едновременно и получава първата записвачка.

Момчето е артистично, рисува, учи пиано, мотае се из джаз-клуба на един приятел и получава прозрението, че музиката може да е „описателна, без текст”. Влияние му оказва и художникът Пиер Солаж с неговите напластени текстури. „Така за първи път разбрах, че и в музиката можеш да действаш като художник – с напластяване на честоти и звуци”, признава Жан-Мишел.

Младият Жар печели от картини и представления, взема уроци по хармония, фуга и контрапункт в консерваторията, свири поне в две групи. Постоянно пробва звуци от разни инструменти, записва резултатите и ги смесва. В кухнята си организира малко звукозаписно студио с два синтезатора.

В края на 60-те идва и комерсиалният успех – първо с музика за театър и балет, реклами и телевизионни предавания. Но поръчките стават по-големи и сериозни, публиката започва да разпознава неговото звучене, а с „Оксиджън” успехът е грандиозен.

Някои се питат как французин, а не англоезичен музикант постави основите на тази музика, но има поне два отговора. Първо, геният не подбира спрямо националността. И второ, макар да е французин, Жан-Мишел е силно привързан към британската култура и техника.

През 1976 той среща на парти в Сен Тропе актрисата Шарлот Рамплинг. Двамата така се залюбват, че веднага се развеждат, женят се, събират децата си от предишните бракове, раждат си общо дете и живеят заедно цели 20 години.

После обаче един папарак засича как Жар прегръща 30-годишната секретарка Одил и бракът се разпада. След кратка връзка с Изабел Аджани, той се жени за 14 години по-младата от него актриса Ан Парийо, но има неблагоразумието да заяви в интервю, че все още предпочита англичанките пред французойките – изявление, което Ан Парийо не оставя без последствия и през 2011 се развежда с него.

Въпреки тези житейски срещи и раздели обаче, а може би и точно заради тях, Жан-Мишел Жар сякаш не остарява. Все пак е по-вероятно това да се дължи на музиката. Онази музика, която завладява с магнетизма си и не спира да блика от самия него като от непресъхващ извор на живот.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 289 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.