ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

През 1995 година, в разгара на „демокрацията” ни напусна незабелязано Димитър Кожухаров. А от средата на 30-те до средата на 60-те години беше сред най- забележителните наши певци. И ако Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Рафаел Арие и Димитър Петков направиха кариерата си в чужбина и малко пяха в родината си, той, макар и същата класа и мащаб, остана верен на България. Повече от три десетилетия твори на наша сцена и дълго след това работи и като много успешен вокален педагог. Ще спомена само няколко от прочутите му ученици: Рени Пенкова, Катя Попова, Бойка Косева и преди всички абсолютната дългогодишна  примадона Юлия Винер. Ето какво каза тя за своя учител: "…Ако го нямаше него, просто аз нямаше да стана певица! Аз на него дължа всичко! Бях щастлива, че учих при него и че бях и заедно на сцената с него!”

Дълъг е творческият път на артиста. Започва кариерата си като концертен певец в наскоро основаното "Радио София". За щастие, днес БНР съхранява 15 записа на цели оперни спектакли с негово участие на софийска сцена. Десетки са и соловите му записи във Фонотеката. Много са и концертните и студийните регистрации. Първите му солови изяви пред микрофона датират още от 1936 година. (Друг е въпросът, че днес БНР представя повече записи на чужди, небългарски певци, за сметка на нашите, които вече започнаха да се забравят!)

 Роден е на 27 април 1911 година в Ямбол в семейството на юрист и учителка. От деветгодишен живее в София, където се преселва семейството му. Завършва Първа мъжка гимназия с отличие и по настояване на баща си записва право в Софийския университет. Но пее от дете и любовта му към музиката надделява. На 21 години вече е на сцената – изпълнява ролята на Казанова в едноименната операта на Йохан Щраус в прочутия на времето театър на Ангел Сладкаров. Окуражен от успеха на премиерата, решава да се посвети изцяло на сцената. Започва да учи сериозно пеене, първо при Димитър Попиванов, после при Христина Морфова и Събчо Събев. През 1943 година е изпратен на специализация в Залцбург при прочутия италиански педагог Виторио Мурати. Красивият му, обемен, мощен бас получава солидна постановка, а безспорната му музикалност и артистичност са гаранция и за първите му успехи в оперетата. През 1939 година е поканен да направи своя дебют и в операта. Ролята е трудна, белкантова – Дон Балдасаре от „Фаворитката” на Доницети. Работи под музикалното ръководство на диригента Венедикт Бобчевски и режисурата на Илия Иванов. За това му участие във вестник „Дневник” на 7 октомври 1939 музикалният критик Петко Тихолов пише следните редове:

„Слушали бяхме и друг път г-н Кожухаров. Но тая вечер той успя да завладее изцяло публиката със своя мощен глас, свободно и изискано държание на сцената, с пределно ясната фраза и прецизна музикалност. Нашата публика заслужено го възнагради с възторжени ръкопляскания.” 

От 1940 до 1967 година Димитър  Кожухаров е редовен солист на първата ни оперна сцена. Близо 50 са неговите роли, главно централни от големия класически руски, западен, а също и от българския репертоар. Респектира дори само изброяване на част от на играните: Борис Годунов, Пимен и Варлаам от „Борис Годунов”,  Иван Сусанин, Филип Втори, Мефистофел, Кончак и Галицки от „Княз Игор”, Досифей и Иван Ховански от „Хованщина”, Осмин от „Отвличането от Сарая”, Зарастро от „Вълшебната флейта”, Фиеско от „Симон Боканегра”... И още: Раймондо от „Лучия”, Варяжкия гост от „Садко”,  Гремин от „Онегин”, Тимур от „Турандот”... 

Изпълнява с успех и няколко баритонови роли: Холандеца на Вагнер, Княз Игор, Скарпия от „Тоска”.

Звезден миг в кариерата му е срещата с бележития немски режисьор Ханс Майстер през 1943 година. С него прави ролята на Фафнер от първата българска постановка на „Рейнско злато” на Рихард Вагнер . Премиерата на 31 октомври 1943 г. е триумф и за певеца и му открива пътя към големите роли: Филип, Борис, Сусанин. 

През 50-те и 60 години, заедно с Михаил Попов, Димитър Кожухаров поема целия басов репертоар, като заедно с класическите роли става първи изпълнител на много герои от творби на български, руски и славянски автори: Маестро Атанасов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Сметана, Чайковски, Прокофиев, Римски- Корсаков, Кабалевски... Последният го оценява изключително високо в ролята на Тарас от своята опера „Семейството на Тарас”. Ето какво пише той в сп. „Българска музика”:

„Всички изпълнители се справиха много добре с ролите си. Досега обаче  смятах, че не съм написал добре последната, осма картина на тази моя творба. Но от това, което видях и чух снощи на премиерата в София (17 декември 1952), мога спокойно да заявя, че изпълнителят на Тарас, басът Димитър Кожухаров се справи отлично! В неговата игра и пеене успях за първи път да видя своя истински герой и дойдох до убеждението, че не картината, а изпълненията у нас досега не са били на необходимата висота!”.

Да, оценката на един от големите оперни автори на ХХ век за нашия певец не е преувеличена. От този мащаб, от това качество бяха всички негови роли. Изработени прецизно и вдъхновено, заедно с големите оперни майстори от неговото време – диригентите Асен Димитров, Асен Найденов, Атанас Маргаритов,  режисьорите Драган Кърджиев, Михаил Хаджимишев, Илия Иванов, те ще останат като еталон в историята на първия ни оперен театър. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 145 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.