ВИКТОРИЯ ХРИСТОВА, "Свободна Европа"

“Призив към любов, мир и единство”. Така легендарният соул изпълнител Стиви Уондър описа посланието на двете си нови песни. Тази седмица той обяви създаването на собствено звукозаписно студио, чрез което застава начело на борбата срещу расизма в САЩ.

Песните са написани след 15 години творческо затишие. Те включват строга политическа тематика и призив за социална промяна. “Тази година е изпълнена с толкова обърканост и омраза - изток срещу запад, леви срещу десни”, каза Уондър.

Изпълнителят коментира, че новата песен Can’t Put It in the Hands of Fate е вдъхновена от движението Black Lives Matter и от тревожната ситуация в света по време на пандемията. “Това не е просто още един хаштаг. Това е животът ни”, каза Уондър по-рано тази година по повод протестите за правата на чернокожите в САЩ.

Всички средства от продажбата на песните ще бъдат дарени за благотворителност в подкрепа на чернокожите общества. “За мен е радост да помогна и да изразя обичта си”, каза Уондър.

70-годишният музикант призова и към необходимостта от гласуване на предстоящите избори за президент на САЩ. “Вселената ни наблюдава. Трябва да гласуваме за правдата и против несправедливостта”, казва той.

Това обаче не е първия път, когато Уондър се застъпва за правата на чернокожите. През 80-те години води активна кампания за край на апартейда в Южна Африка. През 2012 г. той се противопоставя срещу широкото разпространение на нападения срещу малцинства. “Расизмът може да бъде унищожен само ако хората се изправят заедно срещу този демон”, казва той.

Носителят на 25 награди “Грами” Стиви Уондър започва музикалната си кариера на 11-годишна възраст. Свири на пиано от 9-годишен, а две години по-късно вече владее хармоника, барабани и бас. Талантът му е забелязан през 1961 г. от собственика на звукозаписната компания “Мотаун” Бери Горди. Горди описва момчето като “11-годишен гений” и му дава псевдонима “Уондър” (“Чудо”).

Следващите години съвместно сътрудничество водят до над 20 милиона продадени албума и 30 песни на първо място в поп класациите. От 11-годишно “дете-чудо” Стиви Уондър се превръща в едно от най-разпознаваемите имена в американската поп култура.

Освен популярните му хитове, песните на социална тематика също не са чужди на Уондър. През годините той пее в подкрепа на информационни кампании за ХИВ и диабет, както и за благотворителни каузи за бездомни и хора с увреждания. През 2009 г. ООН го отличава със званието “посланик на мира”.

Сега Стиви Уондър поема по нов път - борбата за расова справедливост. “Трябва да вложиш сърцето си в промяната”, казва той.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.