ВИКТОРИЯ ХРИСТОВА, "Свободна Европа"

“Призив към любов, мир и единство”. Така легендарният соул изпълнител Стиви Уондър описа посланието на двете си нови песни. Тази седмица той обяви създаването на собствено звукозаписно студио, чрез което застава начело на борбата срещу расизма в САЩ.

Песните са написани след 15 години творческо затишие. Те включват строга политическа тематика и призив за социална промяна. “Тази година е изпълнена с толкова обърканост и омраза - изток срещу запад, леви срещу десни”, каза Уондър.

Изпълнителят коментира, че новата песен Can’t Put It in the Hands of Fate е вдъхновена от движението Black Lives Matter и от тревожната ситуация в света по време на пандемията. “Това не е просто още един хаштаг. Това е животът ни”, каза Уондър по-рано тази година по повод протестите за правата на чернокожите в САЩ.

Всички средства от продажбата на песните ще бъдат дарени за благотворителност в подкрепа на чернокожите общества. “За мен е радост да помогна и да изразя обичта си”, каза Уондър.

70-годишният музикант призова и към необходимостта от гласуване на предстоящите избори за президент на САЩ. “Вселената ни наблюдава. Трябва да гласуваме за правдата и против несправедливостта”, казва той.

Това обаче не е първия път, когато Уондър се застъпва за правата на чернокожите. През 80-те години води активна кампания за край на апартейда в Южна Африка. През 2012 г. той се противопоставя срещу широкото разпространение на нападения срещу малцинства. “Расизмът може да бъде унищожен само ако хората се изправят заедно срещу този демон”, казва той.

Носителят на 25 награди “Грами” Стиви Уондър започва музикалната си кариера на 11-годишна възраст. Свири на пиано от 9-годишен, а две години по-късно вече владее хармоника, барабани и бас. Талантът му е забелязан през 1961 г. от собственика на звукозаписната компания “Мотаун” Бери Горди. Горди описва момчето като “11-годишен гений” и му дава псевдонима “Уондър” (“Чудо”).

Следващите години съвместно сътрудничество водят до над 20 милиона продадени албума и 30 песни на първо място в поп класациите. От 11-годишно “дете-чудо” Стиви Уондър се превръща в едно от най-разпознаваемите имена в американската поп култура.

Освен популярните му хитове, песните на социална тематика също не са чужди на Уондър. През годините той пее в подкрепа на информационни кампании за ХИВ и диабет, както и за благотворителни каузи за бездомни и хора с увреждания. През 2009 г. ООН го отличава със званието “посланик на мира”.

Сега Стиви Уондър поема по нов път - борбата за расова справедливост. “Трябва да вложиш сърцето си в промяната”, казва той.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.