ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Андрю Лойд Уебър, композитор, (1948 г. )

Произход: Англия, семейство на музиканти

Основни произведения: мюзикъл - „Йосиф и неговата пъстра дреха”, „Исус Христос – Суперзвезда” „Евита”, „Котките”, „Фантомът на операта”

Образование: Westminster School, Magdalen College – Оксфорд, Royal College of Music - Лондон

Признание: Рицар на Ордена на британската империя, 6 награди „Тони”, три „Грами”, „Оскар”, „Златен глобус”, „Еми”

------

Човекът, когото представям днес, е сътворил толкова красиви неща, че каквото и да е началото все ще е грешно. Или все ще е правилно. Или и двете едновременно. Но май точно в този случай е най-добре да се започне с музика. С мюзикъл. С един истински фантом на модерната опера.

"Фантомът на операта е тук, в ума ми” - пее Кристина. "Фантомът на операта е там, в ума ти” - потвърждава Фантомът.

Естествено, че познахте - говорим за онзи фантом, който трудно излиза от ума, веднъж влязъл в него, за рицаря на британската корона и член на Камарата на лордовете, за музикалния вълшебник, покорителя на всички музикални театри по света, барон Андрю Лойд Уебър.

Неговият живот май се състои само от творчество. Останали на биографичното му дъно са колекциите му от вина, картини и предмети от Викторианската епоха, трите му брака и петте му деца, несметното богатство. Основното, което обаче се вижда след името Уебър, е какво е написал, какво къде го е поставил, каква награда е спечелил.

Още на 9-годишна възраст Андрю композира сюита в шест части, главните теми за "Котките” нахвърля на 15, а на 17 композира мюзикъла "The Likes of us" по либрето на Тим Райс.

Широката публика научава името му през знаменитата за Европа 1968, с "Йосиф и неговата пъстра дреха”. В този мюзикъл, вдъхновен от библейския разказ за Йосиф и неговите братя, а може би и от едноименната книга на Томас Ман, Тим Райс се шегува със сериозни неща, а Лойд Уебър на майтап смесва музикални стилове.

Истинската световна слава обаче идва след две години, когато тандемът Уебър – Райс създава рок-операта "Исус Христос суперзвезда" (Jesus Christ Superstar). Вероятно всички сте слушали оригиналния албум или сте гледали филма от 1973. Те имат страстни почитатели и страстни отрицатели, но тук Уебър създава две наистина велики парчета. Първото е посветено на любовта, арията на Мария Магдалена – "Не знам как да го обичам" (I Don't Know How To Love Him). Другата ария, която по фантастичен начин съчетава в себе си безнадеждността и надеждата е "Искам само да кажа” (I Only Want To Say). Това е вопълът на Исус Христос, когато остава сам в Гетсиманската градина, точно преди да бъде заловен, измъчван и разпнат. Той е самотен и тъжен, вече знае, че е приготвен за жертвен агнец и моли: "Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази горчива чаша". Но настоява и да разбере – защо е всичко това.

Следва последният тандем на Уебър с Тим Райс – "Евита” и още през 1976, 20 години преди да я изпее Мадона, светът лудва и си припява "Don`t cry for me, Argentina".

В началото на 80-те Уебър прави "Котките”, представление, което е на Бродуей цели 21 години. Пет лета по-късно идва и "Фантомът на операта” - чисто оперна история за любов и опера, или за любовта към операта, а може би дори за операта в любовта. На 11 февруари 2012 "Фантомът…..” отбелязва представление номер десет хиляди на Бродуей, а после Уебър с "Магьосникът от Оз” отмята в тефтерчето си своя деветнадесети мюзикъл.

Разбира се, не всички в този живот пеят само „Осанна” на маестро Уебър. Към него има няколко обвинения в плагиатство, но той печели единственото реално заведено съдебно дело. Шумът по тази тема обаче не е за учудване, в края на краищата, така стоят нещата с гениите – не всички ги харесват, поне докато са живи. Но всички са принудени да уважават техния избор.

И сигурно не е случайно, че точно сър Андрю Лойд Уебър композира знаменитата последна ария от "Евита”, която, освен вопъл на пълното отчаяние от смъртта, е и химн на невероятната гордост именно от човешкия избор, плод на свободната човешка воля: "The choice was mine, and mine completely…" (Изборът беше мой - и мой напълно).

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.