ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Почти забравеният днес Петър Золотович (1893- 1997) е не по-малко заслужил от по- често споменаваните в наше време Петър Райчев, Константин Михайлов- Стоян, Маестро Атанасов, Христина Морфова. А той е един от градителите на българската опера, оперета и театър, с голям принос към трите изкуства, за които работи неуморно и всеотдайно повече от четири десетилетия. 

Роден е на 27 януари 1893 г. в София, под духовния знак на Водолея. Произхожда от стар възрожденски род от Калофер. Като ученик в Първа софийска мъжка гимназия вече организира театрални представления, като в гимнастическия салон конструира малка сцена. През 1911 година постъпва като хорист, последна категория, без заплащане, в Оперната дружба  (предшественик на Софийската народна опера, одържавена през 1922).

Дълги години учи пеене при първия български вокален педагог професор Иван Вулпе, който тогава е и първи бас и основател на Операта. През 1919 година прави дебюта си като солист с ролята на Валентин във „Фауст” на Шарл Гуно. Успехът му е голям и така става редовен солист. Следващата роля на Онегин в „Евгений Онегин” му носи още по- голяма признание. Ето какво пише рецензентът Страшимир Димов в сп. „Комедия”:  

„В лиричната баритонова партия на Онегин  Петър Золотович постига наистина големи художествени резултати. Неговият красив и тембрист глас със сигурни височини приковава вниманието на публиката, която остава до края на представлението с едно хубаво впечатление  и от правдивата му реалистична игра, в която се чувства финеса и аристократизма, тъй свойствени на натурата на героя на Пушкин и Чайковски”.

За повече от 45 години  творчески живот на българска сцена Петър Золотович  пресъздава близо 70 образа от българската, западната и славянската опера. Един впечатляващ репертоарен диапазон – от Моцарт и Росини, през Верди, Вагнер, Масне и Пучини до Гюстав Шарпантие и съвременни български опери, а също и много от руската класика – 11. Той е първи изпълнител на централните баритонови партии от Майербер, Мусоргски, Офенбах, Джордано, Понкиели. Участва в абсолютните премиери на „Крали Марко” от Иван Кавалджиев, „Князът отшелник” на Венедикт Бобчевски, „Иванко” на Никола Князев,”Борислав” на Маестро Георги Атанасов. 

-------

През 1934 великият  Шаляпин  гостува  на Народната опера в София. След спектакъла на „Княз Игор” посещава бирарията „Широката механа” – на преден план в средата е Петър Золотович. Единствената дама до Шаляпин е младата примадона Цветана Табакова (1905 – 1936), която пее заедно с него през 1931 година в операта „Княз Игор” в „Ковънт Гардън”, Лондон.

Снимката е от архива на Къщата-музей "Борис Христов"

-------

Високо интелигентен, музикален, пластичен, мислещ актьор и певец, той играе с еднакъв  и в драми, и в лирични опери и в комедии. Не са му чужди нито трагедията и лириката, нито буфонадата и гротеската. В историята на българската опера ще остане и като първият Фигаро, първият Дон Жуан и първият Борис Годунов. Три диаметрално противоположни по стил и характер роли, с които той се справя блестящо. Той е и първият Ренато от „Бал с маски”, първият Жерар от „Андре Шение”, първият Галицки от „Княз Игор”. И много от ролите му за дълго време остават еталонни като постижения за следващите поколения изпълнители. Всъщност, до войната Петър Золотович е първият баритон на националната ни сцена, с най- много участия в премиери и най- голям брой спектакли. Повече отколкото на другите, също големи баритони Христо Бръмбаров, Събчо Събев, Цветан Каролев. Само в „Севилският бръснар” участията му са повече от 100! Както и като Папагено във „Вълшебната флейта” (единствен и несменяем изпълнител на тази роля до 1942 г.),  а също и Марсел от „Бохеми” и Онегин – също с по над 100 представления. 

 И както пише Розалия Бикс в своята „История на българския оперен театър”:

„Високо ценен заради гласа си и завидната си певческа култура, сценичен чар, интелигентност и стабилно професионално художествено равнище, Золотович е сред най- уважаваните артисти у нас на своето време. И всяка от неговите близо 70 роли – от Онегин и Фигаро до Амонасро, Скарпия, Жерар носи внушението на неговия „аристократизъм” на поведението му, на една респектираща изисканост в изработката на детайлите, отбелязана от всеки рецензент, заел се да характеризира постиженията на този артист на наша сцена...”

В Софийската народна опера Петър Золотович твори от 1917 до 1942 г., когато след конфликт с ръководството я напуска. Става артист в Художествения оперетен театър в София, където се изявява с голям успех в класическия репертоар (Жак Офенбах, Йохан Щраус, Франц Лехар, Имре Калман). През 1945 основава първия Детски театър у нас, предшественик на Народния театър на младежта  (Младежкия театър) като освен, че е директор, изпълнява и различни роли. След това постъпва в Държавния музикален театър, където остава до пенсионирането си. Там прави последните си много ярки характерни роли: Фалке от „Прилепът”, Агамемнон от „Хубавата Елена”, Коломан Жупан в „Цигански барон”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.