Почина художникът карикатурист Иван Кутузов-Кути, съобщи БНР. Негови рисунки и карикатури са публикувани в редица периодични издания, сред които вестниците "Капитал", "Дневник" и "Труд".

Кутузов е роден е на 15 януари 1956 в санданското село Петрово. Завършил е Националната художествена гимназия, а през 1986 година завършва Художествената академия.

Работи две години като миньор в рудник "Бобов дол" и 14 години като учител. Носител е на множество национални и международни отличия за творбите си.

"Карикатурата винаги носи послание. Тя е начин на изказване. А човекът няма да спре да се изказва", казва пред "Дневник" Кути. Пу думите му разликата между карикатурата и журналистическия коментар е само техническа - това са две страни на една и съща монета.

Кути беше запазената марка на вестниците "Дневник" и "Капитал" в продължение на 11 години заради изключителния си рисунък. Той рисува за "Дневник" от първия му хартиен брой през 2001 г. до последния през 2011 г. Негови бяха илюстрациите към всеки водещ текст в рубриката "Анализи".

Кути рисуваше всяка година и годишните календари на "Капитал" и поддържаше с карикатура всяка седмица рубриката "Строител на капитализма".

Кути рисуваше от всяка точка на страната, без да отсъства заради отпуск или болест. Голяма част от карикуратурите му са направени на някой речен или морски бряг - беше запален рибар.

Той беше човек с ярко чувство за хумор, детето в него остана живо до края му. Казваше, че добрият художник е този, който успява да запази детския си поглед към света.

Винаги усмихнат, шегаджия, лаконичен на думи, щедър на рисунки - такъв ще го запомнят колегите му в "Дневник". Редакцията изказва съболезнования на семейството му.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„По-добре е да се изкачваш, отколкото да слизаш, дори ако си паднал няколко пъти.“

Антонио Бандерас, испански актьор, роден на 10 август преди 60 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.