ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Това кратко есе на първата жена член на Френската академия, Маргьорит Юрсенар (1903 – 1987), е  вдъхновено от паметната постановка на великия реформатор в театъра, Макс Райнхард, на Гьотевия “Фауст” на фестивала в Залцбург през 1936 година.            

-------

МАРГЬОРИТ  ЮРСЕНАР 

Да поставиш на сцена шедьовъра на Гьоте означава да одухотвориш света. Макс Райнхард се осмели да го направи, за което бе възнаграден. Неговият “Фауст”, непълен и разклонен, ни задължава да препрочетем шедьовъра на Гьоте: да разтворим  брошурата  с  прекрасния превод на  Жерар дьо Нервал, която продават в открития театър на Залцбург, на едно от онези представления под звездното небе, когато шумът на дъжда, почукващ по сцената, съпровожда неуморната песен на ангелите и крясъците на магьосниците,  и тогава си даваш сметка, четова е не само една от най- великите поеми, но и една от най- патетичните. Да, това е един от най- семплите декори от естествен камък, сред който се движат актьорите на Райнхард, и той ни помага да разберем, че тази простота не е картина от някоя църква.

Докато “Хамлет” е първата трагедия на съмнението, “Фауст” е първата драма на гордостта, на опасната непоколебима гордост, каквато е гордостта на интелигенцията. Създадена на границата между 18 и 19 век, тази творба носи печата на времето,в което, без съмнение, човекът е отишъл па- далече от философията на Мефистофел, т.е. от неговия непоправим цинизъм...

Фауст не е прасто разумът, той е интелектът, онова дълбоко огледало, което е готово всеки миг да отрази най- сложните и противоречиви страсти. Изтощен от живота, въпреки вулканичния си темперамент, той задоволява своя глад за удоволствия със слугиня от ферма или с мъртва богиня в една територия, завладяна от вълните на Балтика. Този герой удовлетворяващ  амбициите си на държавен мъж, всъщност не притежава и капчица от лудостта на персонажите на Кристофър Марлоу или Бен Джонсън, и докрая си остава  кабинетен учен,навлякъл домашен халат, с който не може да се раздели. И по един странен и необясним начин, въпреки желанието си, ще си остане ограничен и посредствен, объркан от силогизмите на своите сънародници – немците...

Никой не е тъй далече от Духа на Земята, както е Фауст, този който в първата сцена на трагедията я призовава и когато Злото го дарява с измамно величие и сила. До самия край, до мига на смъртта си,която е последица от неговата фатална грешка, Фауст така и не разбира какво всъщност се е случило. И тъкмо това объркване на духа ще го спаси, превръщайки го в един обикновен, подобно на всички нас, объркан и притеснен човек...

Да, “Фауст” на Волфганг фон Гьоте е може би най- дълбокото от всички литературни произведения, в които един гениален автор се е сблъскал с проблема за Злото. Но това не е само съчинение за човек, сключил договор с Дявола заради Вечността. Въпреки всички магьоснически сцени в тази поема винаги ще отсъства онова блестящо отражение на погледа, характерно за този род произведения.

Магията е един от основните моменти във “Фауст”. Но ситуацията през 1790 година, когато се създавали първите варианти на съчинението. Гьоте е знаел за окултните  авантюри на Граф Калиостро и Сен Жермен, за “адските открития” на Сведенборг.Може да се напише цяла книга за магията през 18 век и тя да ни помогне да стигнем до изворите на Гьоте. Читателят- рационалист може да открие у Мефистофел и нещо безполезно. Това проличава и в дискусията между Фауст и Духа на Земята, между Интелекта и Природата.

Кому е нужен  Дяволът? Оставаме с впечатлението, че борбата между двамата противници се осъществява с посредничеството на едно криво огледало, което поема техните удари. Но твърде често се обръща внимание, че “Фауст” е произведение с християнска структура и сеи забравя,че природата, според теологията сама по себе си не е лоша, макар да може да се прояви и като грешна. Неспокойната фраза на Дявола : “Ще бъдеш като Бог!” донася отново плодовете на гнева...

Ако не е светец, всеки човек, лишил  се от удоволствията в този свят, може да си позволиш утешението да ги презира. Мефистофел е духът,но в лошия смисъл, страшната , изгарящата  сол, която просто изсмуква  соковете на Земята – и без това достатъчно пресолена.  

Да, той е точно онова, което остава от едно същество, когато го лишим от душата и тялото:  изчезнат ли Слънцето и Земята, на Неб ето остава само жестоката, безмилостна Луна. Кастриран и лишен  и от това, което се нарича Дух, този маскиран измамник трябва да се задоволи с обидната роля на шут. През целия си живот Доктор Фауст ще трябва да се движи с този слуга, който се изплюва в ястията на своя господар, преди да му ги поднесе.

Да, удоволствията, които предлага Мефистофел на Фауст, са винаги с адски привкус...

 

МАКС РАЙНХАРД (1873- 1943)

Малко известно е, че: 

През 1914 г. 15- годишният Панчо Владигеров постъпва в Държавното висше училище за музика  в Берлин и продължава обучението си в Академията по изкуствата. От 1920 до 1932 г. той работи като композитор и музикален ръководител в театрите на забележителния немски режисьор Макс Райнхард в Берлин и Виена. По музика на Владигеров в Дойчес театер в Берлин са поставени спектаклите "Цезар и Клеопатра", "Сънна игра", "Юдит", "Тебеширеният кръг", "Много шум за нищо" и др., а във Виенския "Театер ин дер Йозефщад" се играят "Венецианският търговец" и "Хуарес и Максимилиан", също по музика на българския творец. От този период в немските и австрийските архиви са запазени оскъдни данни, а настъплението на фашизма и войната заличават много от документите. Нотните ръкописи, събирани и грижливо пазени в архива на композитора, са свидетелствата на това време и неговите проекции в музикалното и театралното изкуство в България.

 

Преведе от френски: Огнян СТАМБОЛИЕВ

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Виното е доказателство, че Бог ни обича и иска да сме щастливи.“

Бенджамин Франклин, американски общественик, учен, автор и издател, роден на 17 януари преди 315 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.