ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Това кратко есе на първата жена член на Френската академия, Маргьорит Юрсенар (1903 – 1987), е  вдъхновено от паметната постановка на великия реформатор в театъра, Макс Райнхард, на Гьотевия “Фауст” на фестивала в Залцбург през 1936 година.            

-------

МАРГЬОРИТ  ЮРСЕНАР 

Да поставиш на сцена шедьовъра на Гьоте означава да одухотвориш света. Макс Райнхард се осмели да го направи, за което бе възнаграден. Неговият “Фауст”, непълен и разклонен, ни задължава да препрочетем шедьовъра на Гьоте: да разтворим  брошурата  с  прекрасния превод на  Жерар дьо Нервал, която продават в открития театър на Залцбург, на едно от онези представления под звездното небе, когато шумът на дъжда, почукващ по сцената, съпровожда неуморната песен на ангелите и крясъците на магьосниците,  и тогава си даваш сметка, четова е не само една от най- великите поеми, но и една от най- патетичните. Да, това е един от най- семплите декори от естествен камък, сред който се движат актьорите на Райнхард, и той ни помага да разберем, че тази простота не е картина от някоя църква.

Докато “Хамлет” е първата трагедия на съмнението, “Фауст” е първата драма на гордостта, на опасната непоколебима гордост, каквато е гордостта на интелигенцията. Създадена на границата между 18 и 19 век, тази творба носи печата на времето,в което, без съмнение, човекът е отишъл па- далече от философията на Мефистофел, т.е. от неговия непоправим цинизъм...

Фауст не е прасто разумът, той е интелектът, онова дълбоко огледало, което е готово всеки миг да отрази най- сложните и противоречиви страсти. Изтощен от живота, въпреки вулканичния си темперамент, той задоволява своя глад за удоволствия със слугиня от ферма или с мъртва богиня в една територия, завладяна от вълните на Балтика. Този герой удовлетворяващ  амбициите си на държавен мъж, всъщност не притежава и капчица от лудостта на персонажите на Кристофър Марлоу или Бен Джонсън, и докрая си остава  кабинетен учен,навлякъл домашен халат, с който не може да се раздели. И по един странен и необясним начин, въпреки желанието си, ще си остане ограничен и посредствен, объркан от силогизмите на своите сънародници – немците...

Никой не е тъй далече от Духа на Земята, както е Фауст, този който в първата сцена на трагедията я призовава и когато Злото го дарява с измамно величие и сила. До самия край, до мига на смъртта си,която е последица от неговата фатална грешка, Фауст така и не разбира какво всъщност се е случило. И тъкмо това объркване на духа ще го спаси, превръщайки го в един обикновен, подобно на всички нас, объркан и притеснен човек...

Да, “Фауст” на Волфганг фон Гьоте е може би най- дълбокото от всички литературни произведения, в които един гениален автор се е сблъскал с проблема за Злото. Но това не е само съчинение за човек, сключил договор с Дявола заради Вечността. Въпреки всички магьоснически сцени в тази поема винаги ще отсъства онова блестящо отражение на погледа, характерно за този род произведения.

Магията е един от основните моменти във “Фауст”. Но ситуацията през 1790 година, когато се създавали първите варианти на съчинението. Гьоте е знаел за окултните  авантюри на Граф Калиостро и Сен Жермен, за “адските открития” на Сведенборг.Може да се напише цяла книга за магията през 18 век и тя да ни помогне да стигнем до изворите на Гьоте. Читателят- рационалист може да открие у Мефистофел и нещо безполезно. Това проличава и в дискусията между Фауст и Духа на Земята, между Интелекта и Природата.

Кому е нужен  Дяволът? Оставаме с впечатлението, че борбата между двамата противници се осъществява с посредничеството на едно криво огледало, което поема техните удари. Но твърде често се обръща внимание, че “Фауст” е произведение с християнска структура и сеи забравя,че природата, според теологията сама по себе си не е лоша, макар да може да се прояви и като грешна. Неспокойната фраза на Дявола : “Ще бъдеш като Бог!” донася отново плодовете на гнева...

Ако не е светец, всеки човек, лишил  се от удоволствията в този свят, може да си позволиш утешението да ги презира. Мефистофел е духът,но в лошия смисъл, страшната , изгарящата  сол, която просто изсмуква  соковете на Земята – и без това достатъчно пресолена.  

Да, той е точно онова, което остава от едно същество, когато го лишим от душата и тялото:  изчезнат ли Слънцето и Земята, на Неб ето остава само жестоката, безмилостна Луна. Кастриран и лишен  и от това, което се нарича Дух, този маскиран измамник трябва да се задоволи с обидната роля на шут. През целия си живот Доктор Фауст ще трябва да се движи с този слуга, който се изплюва в ястията на своя господар, преди да му ги поднесе.

Да, удоволствията, които предлага Мефистофел на Фауст, са винаги с адски привкус...

 

МАКС РАЙНХАРД (1873- 1943)

Малко известно е, че: 

През 1914 г. 15- годишният Панчо Владигеров постъпва в Държавното висше училище за музика  в Берлин и продължава обучението си в Академията по изкуствата. От 1920 до 1932 г. той работи като композитор и музикален ръководител в театрите на забележителния немски режисьор Макс Райнхард в Берлин и Виена. По музика на Владигеров в Дойчес театер в Берлин са поставени спектаклите "Цезар и Клеопатра", "Сънна игра", "Юдит", "Тебеширеният кръг", "Много шум за нищо" и др., а във Виенския "Театер ин дер Йозефщад" се играят "Венецианският търговец" и "Хуарес и Максимилиан", също по музика на българския творец. От този период в немските и австрийските архиви са запазени оскъдни данни, а настъплението на фашизма и войната заличават много от документите. Нотните ръкописи, събирани и грижливо пазени в архива на композитора, са свидетелствата на това време и неговите проекции в музикалното и театралното изкуство в България.

 

Преведе от френски: Огнян СТАМБОЛИЕВ

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„И любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките й методи са изпълнени с цветя и кръв.“

Кнут Хамсун, норвежки писател, роден на 4 август преди 161 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.