ПЛАМЕН АСЕНОВ, "СВОБОДНА ЕВРОПА"

Шарл Азнавур, певец, композитор, актьор (1924 – 2018)

Произход: роден в артистично семейство във Франция

Образование: самоук певец, започва на 9, учи в театрална школа

Интереси: Пее на пет езика, създава над 1 000 песни, снима се в над 70 филма

Признание: Наградите „Сезар” и „Златен лъв”. Кавалер на френския орден на почетния легион

-------

Любовта няма нужда от много имена, едно стига - Шарл Азнавур.

Макар че според самия него „Изабел е най-сладкото име”. А той знае, защото знае и много други любовни имена. Знае също как да ги събере всичките в един още по-голям и красив образ, образът на самата любов, наречена Тя: „Тя - може би лицето, което не мога да забравя, / дирята от удоволствието или от съжалението, / може би съкровището ми или цената, / която трябва да платя”.

Годината е 1974. Шарл Азнавур - певец, композитор и актьор, е на крехката любовна възраст 50 години, когато създава един от най-големите си хитове – „Тя”. В онова лудо рок-време, албумът става платинен във Великобритания - за разлика от роднината му, където продажбите са провал. Но Азнавур е така популярен във Франция, че може спокойно да си позволи една английска изневяра.

Или 150. И още и още - на италиански, испански, немски. От всичките над 1 000 песни, които създава, Шарл Азнавур изневерява на любимия си френски с песни на други европейски езици точно 370 пъти. Но, въпреки това, във Франция продължават да го обичат още и още.

Шанур Вахинаг Азнавурян е роден в семейство на арменски емигранти през 1924.

Баща му, арменец от Грузия, и майка му – арменка от Турция, са на път за Америка, когато се ражда бебето,

но те на бърза ръка отварят кавказки ресторант и остават в Париж. Малкият Шанур расте в артистична среда, още на 9 зарязва училище, приема името Шарл и поема по трудния път към голямата сцена. Той ходи в театрална школа, изиграва няколко малки роли в театъра, но истинският обрат настъпва през 1941, когато среща Пиер Роше, с когото пише песни и пее по парижките кабарета.

Още по-важна е 1946, когато среща Едит Пиаф и Шарл Трене – двама от най-великите певци на френския шансон. Пиаф води Азнавур на турне в САЩ и го взима под крилото си. Той пък пише песни за нея и помага за всичко на дребното, но властно Врабче.

Твърди се, че нищо сексуално няма в тази връзка, само чиста любов. Но, макар да е изключително дълбока и взаимна, тя все пак е любов твърде обсебваща и завършва с раздяла - бурна, вълнуваща, опустошителна. За сметка на това, кариерата на Азнавур тръгва нагоре. През втората половина на петдесетте той превзема главните парижки сцени – „Алхамбра” и „Олимпия”, снима и в киното, получава награди като актьор. През 1963 песента му от филма „Търсете идола” става огромен хит по целия свят. Пее я прелестна арменка от България - Силви Вартан, най-красивата.

Някъде по това време Азнавур представя и песента си La Mama, посветена на баба му, която живее и умира в малко селце край Ереван и която той никога в живота си не успява да види.

Песента става така популярна, че я изпълняват много от най-известните певци и често се забравя кой е истинският автор. От средата на 50-те нататък за Азнавур следва голяма поредица от турнета навсякъде, изяви в Париж, записи на албуми, участия във филми - следват над две десетилетия в живота му, които са толкова динамични и незабравими, че го превръщат в неизменна част от звуковата среда на целия 20 век. И хората по света свят се тълпят да го гледат и слушат.

През 1973 г. Азнавур е на турне в САЩ и среща фантастичната Лайза Минели.

22 години по-млада, Минели е в тежка депресия и пробва смес от дрога с алкохол, но се влюбва лудо в дребния мъж с големи кадифени очи и още по-кадифен глас. Азнавур пък е баща на 6 деца, женен трети път, но и той се влюбва лудо, а връзката им продължава 20 години. „Тя – казва Азнавур – е най-голямата любов в моя живот.”

Самият живот очевидно е другата му голяма любов. „Ще пея до 90 и ще умра на сто” – заканва се в един момент.

Е, не стана точно така, Шарл Азнавур умря само на 94 - но пък още не спира да пее.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Във всяко дете живее душа на поет.“

Ран Босилек, български писател и преводач, роден на 26 септември преди 134 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.