ПЛАМЕН АСЕНОВ, "СВОБОДНА ЕВРОПА"

Мария Калас, оперна певица (1923 – 1977)

Произход: гръцко семейство, родена в САЩ

Образование: Музикална академия в Атина, частни учители в Гърция и Италия

Творчески позиции: Най-известната оперна певица на 20 век

Признание: Известна като La Divina, Божествената

-------

 Леонард Бърнстейн я нарича „Библия на операта”, но за всички тя си е La Divina, Божествената. По-просто казано – Мария Калас.

 Годината е 1954, Калас пее Верди - „Силата на съдбата”. Заглавието не е за нея, но сякаш е за нея. „Няма такава съдба като моята. Ужасяващо е!” – казва.

 Тъй като всички обичат великите хора да са техни хора, мнозина американци ще спорят с мен дали Мария Калас е европейска или американска певица, след като е родена и прекарала първите 13 години от живота си в Манхатън, Ню Йорк. Но истината е, че тя започва да пее пред публика и да учи пеене в Атина, после доучва в Италия, където талантът ѝ избухва и се разгръща докрай, а и цял живот предпочита европейските сцени. Не е случайно, че се представя само седем пъти в прочутата Метрополитън в Ню Йорк.

Бащата на Мария, родена Анна Мария София Сесилия Калогеропулос, е темпераментен грък, аптекар в Ню Йорк, който много обича жените. Майката е още по-темпераментна гъркиня, която четири дни след раждането на дъщеря си отказва да я погледне изобщо, ядосана, че не е момче. По-късно обаче ѝ писва от постоянните изневери, взима си двата куфара и двете дъщери и се връща в родната Атина. Вече е открила таланта на Мария и я мъчи, като я кара да пее и пее.

Времената са тежки, тя праща тийнейджърката да прави компания за пари и продукти на гръцките, а после и на немските войници. Мария не прекрачва границата от компаньонка към проститутка, но намразва майка си завинаги.

И все пак - силата на Съдбата. Защото точно заради майчината амбиция, божественият дар на Мария се развива пълноценно.

Дебютът й е през 1938 в Атина, а първото истинско признание идва през 1946 на Арена ди Верона. Калас е сто килограмова млада дама, чиито глас и талант карат всички на тълпи да се влюбват в нея.

 Но и това е само прелюдия към истинския триумф три години по-късно. Мария е ангажирана във Венеция за Брунхилда от „Валкирия” на Вагнер, но се налага да изпълни и Елвира от „Пуритани” на Белини. Само за три дни Калас превключва от неистово драматичната Брунхилда до прелестно цветния глас на Елвира. Според критиците на света може би има певци, способни да направят този преход, но в рамките на цялата си кариера, не за три дни.

 Тогава се ражда прозвището на Мария Калас - La Divina.

 Но тя прави чудеса не само с гласа си. Мария се подлага на изтощителни диети и отслабва, а с античния си гръцки профил и очи на Клеопатра се превръща в една от най-красивите жени на планетата. Известният италиански режисьор Франко Дзефирели пък, полудял по нейния талант, я учи на актьорство.

 Но Калас пее редовно в оперни спектакли още само петнадесетина години. После, все по-рядко, участва само в концертни изпълнения.

 Междувременно изживява любов, за каквато мнозина могат само да мечтаят. А после изживява и любовна трагедия, която никой дори не иска да си представи.

 Калас дълго е женена за италианския богаташ Джовани Менегини, но през 1957, когато двамата гостуват на яхтата на Аристотелос Онасис, бракът им се разпада. Мария и Аристотелос се влюбват лудо и веднага решават да заживеят заедно, а Джовани слиза от яхтата самотен. За Мария следват невъобразими години на щастие, лукс, екстравагантност и лудории.

 Всичко свършва през 1968, когато Онасис среща Джаки Кенеди. Този път Мария слиза от яхтата самотна.

 Останала без глас, без любов, без света в краката си, Мария Калас се затваря вкъщи с една прислужница и през 1977, едва на 54, умира. Така се затваря най-божествената страница от най-знаменитата Библия на операта през ХХ век.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Едва ли някой може да сдържа чувствата си, ако наистина обича.“

Тина Търнър, американска поп и рок певица родена преди 81 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.