ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Истинското име на Офенбах е Яков Еберст. Баща му, Исак Юда Еберст, е кантор (певец) в синагогата на град Кьолн. Яков е седмото от десетте деца в семейството и отрано проявява голямата си музикалност – свири на цигулка, виолончело и пиано, пее, съчинява мелодии. Четиринадесегодишен, по изключение е приет в Парижка та консерватория, благодарение на застъпничеството на ректора Луиджи Керубини,  оценил изключителния му музикален талант. Постъпва в класа по виолончело на Васлен. И само след година вече се изявява като виолончелист в  „Опера Комик” и прави първите си опити в композицията – пише инструментална музика към басните на Лафонтен. Тогава променя и името си на Жак Офенбах, с което по-късно ще стане прочут. От 1847 г. е диригент в „Театър Комеди Франсез”. През 1855 г., годината на Световното изложение в Париж, основава малък театър на булевард „Шан-з-Елизе”, наречен от него „Буф паризиен” и на откриването му, между другите номера представя и буфонадата „Двамата слепи” – новият жанр, донесъл му неочакван финансов успех и изключителна популярност. Още следващата есен, премества театъра на ул. „Шоазьол”, в представителна сграда (запазена и до днес), в близост до „Опера комик”, тържествено открита с ексцентричната музикална миниатюра „Ба-та-клан”(1856). Офенбах ръководи успешно своя уникален музикален театър цели единадесет години, през които създава голям брой едноактни оперети и най-значимите си пародийни опери – наричани „офенбахиади” и достигнали световна слава. Композира и за театрите “ Вариете” и “Пале Роял”. От 1872 г. е директор на театър „Гете” за четири езона, където поставя пищни феерии. Но потънал в дългове, окончателно се отказва от тази дейност, след което изцяло се посвещава на творчеството си.

Жак Офенбах е автор на повече от 110 музикалносценични творби: водевили, интермедии, пантомими, фарсове, балети, едноактни и многоактни оперети. От първия си водевил – “Паскал и Шамбор”(1839) до първата си голяма оперета– “Орфей в ада”(1858), той създава 34 музикални пиеси – нещо средно между водевила и жанра на френската комична опера от XVIII век (Луни, Филидор, Монсини, Гретри). 

Първият период от творчеството му – това са години на огромно напрежение. Офенбах е не само композитор, но и диригент, режисьор, съавтор и редактор на либрета, импресарио, продуцент и директор на трупата. С остър усет за спецификата на театъра, подобно на Росини, той довършва партитурите по време на репетициите: съкращава, разширява, размества, редактира номера. Тази дейност се усложнява и от честите му пътувания в чужбина, където поставят неговите произведения.

След премиерата на „Орфей в ада” на 21 октомври 1852 (представена в 288 представления с огромен успех!), започва вторият творчески период на Жак Офенбах, свързан преди всичко с неговите сатирични пародии – „офенбахиади”, заради които е наречен „Волтер на Шан-з-Елизе” и които му донасят невероятна световна слава. На 17 октомври 1864 г. в Театър „Вариете” вижда светлините на рампата „Хубавата Елена”, една от големите му оперети, определена от него като „опера-буфа”. Тук, освен куплетите, присъщи на френската оперета, има и разгърнати ансамбли, хорове, завършени арии и дуети, мащабни финали на всяко от действията, построени по модела на Росини и Доницети. 

По това време Офенбах създава още петнайсет оперети, между които едноактните: „Песента на Фортунио”, „Дафнис и Хлое”, „Пеперудата”, „Синьор Фагото”, а също и многоактните оперети: „Парижки живот” (1866), „Великата херцогиня Геролщайн” (1867), „Перикола” (1868) и „Разбойници” (1869) –  т. нар. „тетралогия от Световното изложение в Париж” (1867), всичките по либрета на Анри Мейяк и Луи Алеви. На  голям успех се радват още: „Синята брада” (1866), „Остров Тюлипатан” (1868) и „Принцесата на Трабизон” (1869) .

Френско-Пруската война от 1870, с която настъпва краят на Втората империя, прекъсва устремния ход на Жак Офенбах – неговите оперети постепенно слизат от сцената и през 1875 той е принуден да обяви банкрут. За да изхранва семейството си заминава за Америка, където дирижира концерти на открито. Впечатленията си от това турне описва в изящно и остроумно написаната книга «Бележки на странстващия музикант». В тодината на Изложението от 1878, Офенбах се завръща в любимия си Париж, за да установи, че «чародеецът на ритмите и канкана» е почти забравен. Опитва се да възвърне предишната си слава с „Мадам Фавар” (1878) и „Дъщерята на тамбурмажора” (1878), показващи нови страни от необикновения му талант – умението да съчинява и лирична музика. Вестниците пишат: «Офенбах отново намери себе си. По това време „Орфей в ада” чества своето деветстотно представление, но композиторът предусеща, че времето на славата и богатството е отминало безвъзвратно. Ревматизмът го мъчи до смърт, астмата го задушава, сърцето отдавна е неритмично. Либретистът Жул Барбие му поднася  очаквания от двадесет години текст за опера – „Хофманови разкази”. Неговият предсмъртен шедьовър. На 4 октомври 1880 г. „парижкият Моцарт” умира, без да завърши оркестрацията на единствената си опера. Довършва я Ернест Гиро (авторът на речитативите на „Кармен” от Бизе) и „Хофманови разкази” представена за първи път през 1891, година след смъртта на композитора, в Опера Комик.

Офенбах  се е вдъхновявал от френската песен. И при все че не един френски композитор от ХIХ век е използвал свежите струи на този непресъхващ извор, никому не се е отдало с такава пълнота и съвършенство да изяви красотата й и да я използва така  майсторски. Мелодическата щедрост на този „Моцарт от Шан-з-Елизе”, както са го нарекли съвременниците му, е наистина неизчерпаема, а ритмическата изобретателност изключително разнообразна. Простота и прозрачността на оркестровата звучност той съчетава с ярка характеристичност и тънки колористични щрихи, които допълват вокалния образ. Офенбах е познавал вкуса на своята публика, но в същото време е съхранил собствената си индивидуалност. „В оперетите му владее атмосфера, с особено парижко дихание – дотолкова специфично, че дори един Берлин, град на оперетата, след многократни и напрегнати репетиции, не може да представи „Перикола” по парижки” – германският му биограф и изследовател на жанра Ото Шнайдерайт.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 65 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.